Блогът на radimm :: "Истина, истина ти казвам, ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Небесно "

Майка Гавриила (1897-1992) e родена в Константинопол, завършва медицина в Англия. Проповядвала е Православието в много страни, но любимата й остава Индия, в която е живяла пет години преди да стане монахиня и след това. Работила е там в лагерите за прокажени.

Когато човек дойде в света, той идва създаден от Бога, но и призван да съедини душата си с Бога.
Това става единствено чрез Кръщението. Самият Христос ни казва: "не можете да се родите отново освен чрез Дух и вода."

"Истина, истина ти казвам, ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в Царството Небесно ". (Иоан 3:5)

По време на земния Си живот самият Той отиде при св. Йоан да се Кръсти и виждаме, че тогава слезе Светият Дух…

Годините минаваха и в потока на вековете хората отново паднахме в идолопоклонство и станахме безсилни да влезем в невидимото Божие тайнство.

Движение, разговори, смехове, радости, онова неспирно влез-излез от храма не ни оставят да чуем нито дума, а още по-малко да почувстваме нещо от това, което се случва на Земята през тези минути и с новопросветеното дете.

Ако бях на ваше място, щях да взема детенцето и още пет-шест истински приятели и бих отишла в параклиса на свети Георги, където се запознахме на онази Литургия, и където и самата аз почувствах едно рядко съкрушение в душата.

Всички разходи, пари, лукс, всичко онова, което демонстрира парично богатство, са смешни в очите на Бога.

Само като помислим, че в онзи час там се случва едно Таворско ……., което става само веднъж в живота на човека! Господ каза на Никодим: "Единението е възможно само ако се родиш отново - а отново се раждаш само в Дух и вода". … Когато момиченцето ти стане на 12 години, с Божията благодат идете на поклонение в Йерусалим, за да получи Благодатта на Йорданските води.

Всички пари, които имахте намерение да похарчите за празненства и подаръци за приятели - дори половината от тях са достатъчни - изпратете в Северен Епир (Албания) за кръщението на некръстени дечица, или в мисиите в Африка, за същата цел.

Бонбониерите ви да са прости.

Изпратете заедно с поканата и едно писмо до приятелите, в което кажете: "Съжаляваме, че няма да се състои празничен прием с обяд и пищно кръщение, но времената са такива, че се чувстваме длъжни да участваме в страданията на милиони деца по света и средствата ще се изпратят там. Кръстниците и ние ви благодарим за разбирането и оставаме завинаги единни в молитвата." …

Но тъй като сме създадени свободни, моля те, скъсай писмото и го хвърли, ако не сте съгласни… Каквото и да направите, бъдете благословени.

С Христова любов.

о-в Егина, 1989

Из книгата "Аскеза на любовта"

Този, който не желае да вижда никого, не е човек.

Никъде не сме "за винаги".

За всичко, което ни се случва сме виновни само ние.

Всяка сутрин, когато се отваря новата и празна страница на деня, да се подписваме под нея. И каквото иска Господ, нека пише.

Обичам някого от цялата си душа, означава моля се за него. Който притежава този опит, се намира в рая.

Ако не загубиш надежда, не виждаш светлина.

Животът е вълна. Или ще станем като апостол Петър и ще ходим по водата, или ще потънем като пророк Йон.

Господ не иска позьорството. Господ говореше за смирение. А смирение означава да си едно с другия. Да си едно с него и като него – и с търсача на щастие, и с проститутката, и с учения, и със светеца.

Харизмите, които ни е дал Господ, разцъфтяват само тогава, когато ги поливаме с водата на Любовта.

Единствената истинска радост е в Безгрижието.

Колкото по-присърце вземаме проблемите и нещата, толкова по-ясно показваме, че сме горди и ни липсва Вяра.

Самият Бог Отец ни повежда за ръка и ни води към изкушението. За наше очистване и усъвършенстване. Затова Бог Син ни учи да се молим: И не веди нас в изкушение.

Когато обичаш Господа, имаш търпение за святата Му Воля. Ако имаш обаче само търпение без любов, тогава си като един войник на Хитлер и нищо повече.

В Евангелието няма да срещнеш думата "задължение".

Това, което светът счита за съвпадение, аз наричам среща.

"Църковен вестник", 1/2002

Нагоре