БЪЛГАРИТЕ СА СТАРО НАСЕЛЕНИЕ НА БАЛКАНИТЕ

Йордан Табов

(Статия във вестник "Народен будител", брой 3(48), април, 1999 г.)

          Присъствието на българите на Балканския полуостров от най-старо време е изследвано и аргументирано от един от най-забележителните български учени от XX в.: Ганчо Ценов. От доктората си в Германия до последните си дни като професор в Берлинския университет той е търсил и проверявал упорито и методично писаното от старите автори за българите. Основният извод, до който е достигнал, е: българите са стари (от преди идването на гърците) жители на източната част на Балканския полуостров, от Карпатите до Пелопонес.

          Сред трудовете, които е посветил на тази тема, ще посочим три: ЦЕН1, ЦЕН4 и ЦЕН5.

          Аргументите му са многобройни и разнообразни: те се базират на точни анализи на писаното от най-старите хронисти, започвайки от Херодот и достигайки до Никифор Григора; придружени са с точни цитати в оригинал. Особено богати и наситени са разсъжденията му за периода от Константин Велики до Юстиниан. Те показват, че в този период българите са активни участници в събитията на Балканите: те воюват, заселват се, отстояват религията си и т.н.

          Защо писаното от него е почти неизвестно на научната ни общественост?

          Вероятно най-важните видими причини са две: първо, личната му вражда с В. Златарски и други сред "силните на деня" в българската историческа наука от първата половина на XX в. и второ, обявяването на произведенията му за "фашистки". Това обаче са само външни причини. Всъщност анализите на Ганчо Ценов показват необходимост от преоценка на кардинални за историческата школа на XIX-XX в. възгледи, включително на методологически принципи, а това вече е нещо, което тази школа просто не е можела и още не може да възприеме. Затова борбата срещу него и трудовете му е била безкомпромисна и радикална, а присъдата - унищожение и забрава.

          За съжаление всичко това е забавило изясняването и на нещо важно от нашата история: къде е прародината на българите.

          Забавило го е, но не може да го спре - данните са достатъчно, и истината ще надделее.

          Съвременният "учебник по история" ни представя една картина на появата на българите на Балканите, която е създадена в резултат на предразсъдъци и в която много детайли и факти противоречат на старите документи. Тези противоречия обаче се замазват по най-различни начини.

          Как се прави това? Тук ще разгледаме един типичен пример.

          Старият византийски писател Теофилакт Симоката в хрониката си описва царуването на император Маврикий (582-602) и войните му с авари и славяни. За българите има много малко. Защо това е така? Дали защото българите по онова време са били далече от Византия, или защото чисто и просто ромеите са имали други грижи, към които е било насочено вниманието им? За разлика от опонентите си, които подхождат към писаното от Симоката с презумпцията, че тогава "българските чергарски племена" са били някъде около Волга или Северен Кавказ, Ганчо Ценов е разгледал текста та хрониката внимателно и обективно. Отбелязвайки, че

      "Теофилакт Симоката за годината 585 пише, че братът на императора Маврикия, Петър, като отивал на бой срещу аварския княз Баяна, вървейки откъм Варна към Нова (Свищов), щом заминал Нова, сблъскал се с българи." (ЦЕН1 с. 179),

и, добавяйки това към сведения от Комес Марцелин, той резюмира:

      "...според Симоката долината на реката Янтра е била заселена с българи." (ЦЕН1 с. 179).

          Верен ли е този извод? Не е ли той плод на фантазията на Ценов?

          Да разгледаме малко повече подробности.

          Във визирания от Ценов епизод от хрониката на Симоката се описва походът на византийския военачалник ("стратиг") Петър за военни действия срещу славяните. След като се спрял да лагерува около град Асима (на р. Осъм), Петър първоначално бил посрещнат радушно от жителите, но после влязъл в конфликт с тях и градските врати били затворени за него и хората му. Така той "позорно" трябвало да се оттегли и продължил пътя си. Ето какво пише по-нататък Симоката:

          "На шестия ден Петър изпратил на разузнаване отряд, състоящ се от хиляда души. Те се натъкнали на десет стотици българи. Тъй като между ромеите и кагана имало мир, варварите се движели без каквато и да е предпазливост. Ромеите по заповед на стратига пуснали в действие срещу тях копия. Българите изпратили при тях пратеници; чрез тях те съобщили, че се отказват от битка, и убеждавали ромеите да не нарушават мира. Началникът на отряда изпратил тези пратеници при стратига, който се намирал на осем мили от това място. Петър, като отхвърлил мирните преговори, заповядал на своя преден отряд да започне ръкопашен бой и с мечове да унищожи варварите. Българите, като се приготвили за битката по своя обичай, със сгъстени редици влезли в ръкопашен бой и, защитавайки се с голям героизъм, накарали ромеите да се обърнат в бягство. Малко след това варварите бавно и много пъти обръщайки се назад си отишли... варварите подробно разказали на кагана за станалото. Варваринът изпратил пратеници при Петър и жестоко го порицал за нарушаването на мира." (СИМО с. 183-184)

          Веднага ще добавим, че каганът на българите е бил наблизо, защото те стигнали до него още докато стратигът Петър е наказвал с бой началника на отряда за претърпяното поражение.

          И така, какво имаме в този текст?

    * Докато за славяните Симоката изрично пише в хрониката си, че преминават Дунав откъм север, за българите не се казва нищо такова; не се казва да са дошли отнякъде. На тях византийците чисто и просто са се "натъкнали", така както биха се натъкнали на скала или река; тяхното присъствие по тези места за Симоката е нещо естествено, което няма нужда от обяснение.

    * Докато каганът на аварите се е намирал на север от Дунав, каганът на българите е бил наблизо, на юг от Дунава; при него те са стигнали много скоро, и то като са вървели бавно и непрекъснато са се оглеждали назад.

    * За титлата "каган" може да поясним, че във формите кавган, кавкан, гаган и др. тя се среща многократно в старите български ръкописи със смисъл "цар, владетел". Освен кагана на аварите, Симоката споменава и други кагани; изглежда, че тази титла е била разпространена в Централна и Югоизточна Европа; сигурно е, че се е употребявала от българите в продължителен период от време.

    * Поведението на българите според епизода е насочено към неутралитет; те са желаели да стоят настрана от сблъсъците на византийците със славяните и аварите.

    * Симоката прави разлика между българи и славяни; вероятно по онова време думата "славяни" е имала смисъл, различен от днешния.

          Към тези кратки коментари може да се добавят още наблюдения и уточнения; за да не затъваме във второстепенни подробности, оставяме ги на любопитния читател.

          Какви изводи може да се направят от всичко това? Можем ли да подкрепим твърдението на Ганчо Ценов? Дали не се заблуждаваме и ние заедно с него?

          Да видим как гледат на същите тези факти специалистите.

          Коментаторът на руското издание (СИМО) на Симоката не е оставил без внимание приведения по-горе цитат. Какво е разбрал той от него, а и от контекста? Ето бележката му:

          "Проблеме происхождения в древней истории болгар посвящена большая литература. Выводы исторической науки по этому вопросу даны в "Истории Болгарии", т. 1 стр. 54-59, также Д. Ангелов и М. Андреев. История на българската държава и право. София, 1955; История на България, т. 1, София 1954 стр. 57-86 и др." (СИМО ком. с. 264)

          ("На проблема за произхода в старата история на българите е посветена обширна литература. Изводите на историческата наука по този въпрос са дадени в "История Болгарии", т. 1 стр. 54-59, а също и в Д. Ангелов и М. Андреев, История на българската държава и право, София, 1955; История на България, т. 1, София, 1954, стр. 57-86 и др.")

          От това разбираме, че и той е видял в текста на Симоката нещо много близко до онова, което е разбрал Ганчо Ценов. Ето защо - вероятно за да не се "обърка наивният читател" - коментаторът е сметнал за необходимо да не подминава този текст току-така, а да го поясни. Коментарът ни внушава, че макар хрониката на Симоката да съдържа ценни сведения, именно за произхода на българите тя греши.

          Това предубедено отношението към сведенията на Симоката и другите стари документи за българите е типично за историческата школа на XIX-XX век.

          Точно така се счита, че именно за произхода на българите "грешат" и картата на Евсевий, и Равенския космограф, и Йоан Цеца, и Йоан Екзарх, и много други; вижте примерите в трудовете на Ганчо Ценов, вижте и книгите СИД, СТАМ и ТАБ2.

          Нещо повече: всички тези "неудобни" факти се премълчават или ако някой от тях се споменава, то е с подигравка. Но ако се премълчават, дали изчезват? За съжаление всичко това забавя изясняването и на нещо важно от нашата история: къде е прародината на българите.

          Забавя го, но дали ще го спре?

Литература:

СИД         Сидоров, М. Българианството. Бълг. писател, София, 1997.

СИМО      Феофилакт Симокатта. История. Арктос, Москва, 1996.

СТАМ      Стаматов, А. Tempora incognita на старата българска история. МГУ "Св. Иван Рилски", 1984.

ТАБ2       Табов, Й. Старите българи. РСМ - 1, София, 1998.

ЦЕН1       Ценов, Г. Произходът на българите. Печатница П. Глушков, София, 1910.

ЦЕН4       Ценов, Г. Препирните по народността на българите. Придворна Печатница, София, 1936.

ЦЕН5       Ценов, Г. Кроватова България. Златен лъв, Пловдив, 1998.