Михаил Арнаудов

В българските села през така наречените "поганни дни" от Коледа до Богоявление ходят дружина русалии, 20-30 момци все по двойки, предвождани от балтаджия и кесаджия. Помагат им 1 юзбашия, двама чауши, 2-4 слуги и 2 калаузи /съгледвачи/. Всички са облечени в нови дрехи и на гърдите си имат две червени шамии, поставени на кръст, накичени с пари и труфила. Балтаджията носи в дясната си ръка една секира, а всички останали - голи мечове, вдигнати нагоре. На божик /първия ден на рождество/ те се прощават с близките си, сякаш, че отиват на война и се събират у черковния настоятел. После тръгват да обикалят по селата и се завръщат едва след 12 дни. През всичкото време те пазят следните правила:

1. Не говорят помежду си освен вечер и то малко и тихо.

2. Не се кръстят, когато ядат, не благославят, когато пият, не поздравяват, когато срещнат някого.

3. Вървейки в двойки /по двойки/ един след друг, те не позволяват никому да пресече веригата, да мине между тях и всеки стъпва в стъпките на предходника си. Само болни могат да разцепят хорото им когато играят и да седнат на средата за да оздравеят.

4. Никога не газят вода: малките вади прескачат, реките минават с кола.

5. Ако някой от дружината изостане поради някаква причина, другарят му не го напуска, а стои при него и маха с меча си над главата му да го пази от зли духове

6. Когато спрат да нощуват, не се делат, всички остават в една къща, по-широка, за да могат да се съберат и други гости.

7. Ако пристинат в село, от което е някой русалиец, той не смее да се среща с роднините си.

8. Дружината изпраща напред калаузи, за да предупредят селяните за пристигането си и посрещната тя бива с почести - както и да не би да се срещнат с друга дружина русалии и да се сбият.

9. Срещнат ли по пътя си кладенец, сухо дърво, стари гробища, кръстопът, обикалят ги три пъти и прекръстват сабите си, като ги опират с върха о земята и извикват  "ехее".

Всякя заран в течение на 12-те дни тъпанарите разбуждат русалиите и балтаджията им прави преглед, минавайки бързо със секирата си край нозете им. После потеглят след двамата свирци, които ги придружават неотлъчно заедно с тъпанаря. Чаушите пазят четата отстрана. По кръстопътищата и всред село те играят хоро, после обикалят къщите и прекръстват всекиго с мечовете по чело "за здраве". Така биват прекръстени и дюкяните на три места - на вратата, на огнището и на трето място, което е в прав ъгъл с тях. В къща с лехуса* - жена не влизат, такава жена се смята за нечиста. Калаузите пазят да не срещне дружината други русалии, защото тогава двете дружини се сбиват и никоя не отстъпва, докато не падне кръв. Мъртвите в такива случаи се погребват на място без опело и сега се сочат тук-таме "Русалийски гробища".

Ако ли дружината е много по-слаба, тя се подчинява без бой на противника и минава в знак на покорство, под две съединени с върхове саби на по-силната дружина. Преди залез слънце дружината се прибира винаги в къща, да не я завари нощтта на открито. Дружината се връща срещу Богоявление и отива право в черквата, да и чете свещенника. Който не е четен, щял да полудее. Свещеника чете молитва и ги ръси, както са с капи на главата и без да се кръстят пред архиерийския стол, в средното отделение на черквата. После отиват надясно, излизат из дясната врата, но гологлави. Тогава те се кръстят, палят свещ, прощават се взаимно и целуват ръка на всекиго, когото срещнат, като новопокръстени християни. Дрехите им биват опрани на кладенеца или на реката - вън от къщи. Заранта на Богоявление колят курбан един овен и се веселят общо.

В Северна България през месец май ходят дружини русалии или калушари, винаги нечетно число 3,5 най-често 7 души.Начело стои един ватаф, който поучава. Понякога званиетосе получава в наследство от бащата. Той избира своите хора, като гледа те да бъдат пъргави и здрави и да издържат големи душевни напрежения. Облечени са с обикновени дрехи, само че на калпака си слагат китка от лековити билки, на нозете си обуват опинци с железни дрънкалки и звънчета, а в ръка държат тояга до метър и половина, която долу е подкована с желязо и зоастрена, за да може да се забожда в земата, когато танцува калушарът и е нашарена и окичена с дранкулки, за да звънти когато се прехвърля от ръка в ръка.

Играчите ходят по селата и играят за здраве и плодородие или за лекуване на болни. Свири им на кавал или на гайда един свирец. Свири им разни видове ръченица с "чести"стъпки и специалната мелодия "флоричика", която докарва играчите до захлас. Докато танцува никой калушар не смее да говори. Когато ще лекуват в някоя къща, приготвят им ново гърне с "неначената" вода и нова паница с оцет. Болният бива донесен на черга и сложен на земята. Тогава всички калушари се хващат на хоро в кръг и само ватафът остава извън, държийки знамето от бял ленен плат със зашити в 4-те му ъгъла чародейни билки и паницата с оцета, давайки заповеди.

Отначало се танцува по-кротко, после стъпките зачестяват - хващат чергата с болния и го подхвърлят нагоре. Ватафът влиза в кръга, трие болния с оцет от паницата, надвесва знамето отгоре му, духа го на четири страни, дава му да сръбне от оцета и се оттегля. Отново калушарите почват да играят, прескачат болния с възклицания три пъти. После те играят около в гърнето с вода, в което са турени целебни билки. То е сложено на бял месал и покрито с кърпа подарена от болния. Обикалят го три пъти и под звуците на свиреца заиграват по-живо. Ватафът ги поръсва с вода от гърнето и мъмре заклинания. Тогава той дава знак да започне "флоричката". Танцът става вихрен, калушарите сякаш не стъпват на земята. По даден от ватафа знак най-старият калушар, който води хорото, махва с тоягата си и разбива гърнето.

В тоя момент болниат трябва да скочи и да побегне оздравял, а един-двама калушари да изпаднат в несвяст. Без такъв припадък няма оздравяване на болния. Тогава останалите почват да свестяват падналия си другар с танци в обратна посока. Съвземането трябва да стане бързо, понеже в противен случай падналият изстива и не се пробужда вече. Калушарите играят от понеделник до неделя. После се връщат в селото си, предават тоягите си на съхранение у ватафа, свалат украшенията си и сядат да се веселят цяля нощ, делейки получените дарове и пари. Те знаят някои правила близки до русалийските, не поздравяват никого срещнат, не газят река, не се делят един от друг, не играят с друга дружина в същото село.

Вярва се, че където играят ще има богата реколта по ниви и лозя и здраве по хората и лекуват всякакви болести, особено треската, която върлува край Дунав. Лекува се дори болно добиче, като калушарите насипват малко сол около него и играят в кръг, газейки солта. Ако някъде обадят, че се явявал нощем таласъм, калушарите играят и там за да го прогонят. Името калушари идва от умалителното калул-кончета, дървени кончета или тояги за игра, нещо като хората с тоягите.

*Лехуса или леуса или левуса е българско диалектно название на родилката. Произлиза от гръцката дума елеуса, в превод милостива, с която често се назовава Пресвета Богородица. Според българските народни вярвания лехусите могат да са и женски духове, които идват при родилките до 40-ия ден след раждането. Ако не бъдат спрени, донасят болести, лудост, смърт. Затова при майката и бебето до този ден винаги трябва да има някой, а след изтичане на 40 дни се омесва медена пита, за да ги умилостиви.

Бъди първия оставил коментар