Един неочакван продукт на изследванията върху нови средства за успокояване на болката е откриването на един нов клас аналгетици, които предизвикват слаба еуфория и към които се създава слаба физическа зависимост, но и в тази каца с мед има лъжица катран. Основният им страничен ефект се състои в това, че те причиняват специфично психическо разстройство, донякъде наподобяващо шизофренията. То се характеризира с халюцинации и откъсване на съзнанието от околния свят, което е дало названието на тази група вещества - дисоциативни аналгетици или, както по-често се наричат, дисоциативни анестетици. Тези вещества предизвикват голям научен интерес, но малка част от тях се използуват в медицината. Поради халюциногенните си свойства, обаче, те често са обект на извънмедицинска употреба.

Тази фармакологична група няма много ясни граници. Към нея принадлежат много вещества, които по структура и/или фармакодинамика би трябвало да бъдат смятани за опиати. До скоро се смяташе, че фенциклидинът, който е сигма-агонист, също е почти опиат, но новите изследвания показват, че сигма-рецепторите не са опиатни; засега техните функции са твърде неясни. Друг тип рецептори, който е отговорен за състоянието, предизвикано от дисоциативните анестетици, са т.нар. NМDА-рецептори, които в естествени условия се възбуждат от няколко аминокиселини. Накрая, някои от описаните по-долу вещества се свързват с т. нар. РСР2-рецептор, като по този начин блокират обратния захват на допамина; по това те приличат на кокаина. Различните вещества с дисоциативно действие реагират различно с различните типове рецептори, но общо взето ефектите им са сходни.

Повечето от ефектите на РСР и на дисоциативните анестетици с опиоидна структура дават основание те да бъдат причислени към психомиметиците. От друга страна, на лабораторните животни РСР определено им харесва, въпреки че са безразлични към другите халюциногени. Тези особености, както и това, че някои от веществата с близка до РСР структура имат действие на типични опиоиди, поставят описаните в тази глава вещества някъде между опиатите и халюциногените.

1. БЕНЗОМОРФАНИ

Структурата на бензоморфаните и морфинаните е много близка до тази на естествените опиати; тя изглежда твърде сложна, за да предизвика интереса на нелегалните производители, но синтезът им не представлява проблем за съвременната фармацевтична промишленост. Сред тази група се срещат както съединения със свойства на класически опиати, така и силни халюциногени.

Феназоцинът в някои страни се използува като типично болкоуспокояващо средство; той е аналгетик с всички свойства на морфина, но е 3 пъти по-силен от него. Циклазоцинът е 40 пъти по-силен от морфина, но още в дози от около 1 мг предизвиква остро психическо разстройство, което прави приложението му в медицината проблематично. Той е антагонист на класическите опиати и поради това по едно време е бил използуван при лечението на наркомани, но по горната причина е изоставен. Изглежда най-силен дисоциативен агент сред бензоморфаните е веществото MR-2034, само 0.3 mg от което предизвиква разстройство във възприемането на пространството и времето, илюзии за движещи се линии и стени, цветни явления, загуба на самоконтрол, безпричинен смях, деперсонализация и дереализация. С едно изключение, никой от психомиметичните бензоморфани не се употребява извън лабораториите заради тези си свойства, тъй като на любителите на странни преживявания РСР и DXM предлагат много по-евтин начин да станат временно шизофреници.

Пентазоцинът (талвин, лексир, фортрал) е единствения по-широко употребяван в медицината и извън нея бензоморфанов аналгетик. При него психомиметичните свойства са по-слабо изразени, но болните, на които го прилагат, често отбелязват появата на неконтролируеми, бягащи мисли. Както повечето бензоморфани, пентазоцинът е мю-антагонист и въвеждането му у наркомани може да предизвика абстинентен синдром, но той води до типичен морфиноподобен ефект у тези, които са се излекували от зависимостта към опиати. Практикуващите наркомани не могат да го използуват като заменител на опиатите, но по едно време в някои страни е съществувал ограничен кръг любители на особеното усещане за плуване, което причинява пентазоцина; някои оприличават ефекта му на този от марихуана. Друго постижение на нелегалните фармаколози в Америка е коктейла синьо кадифе (blue velvet), за който се твърди, че предизвиква еуфория, подобна на хероиновата. За целта ентусиастите разтрошавали във вода таблетка пентазоцин и таблетка от антихистаминовия препарат трипеленамин (не се произвежда и продава у нас) и получената рядка каша инжектирали венозно. Последствията от тази процедура за вените са ужасни; повечето от любителите на синьо кадифе са измрели и напоследък то съвсем е загубило популярност.

Фирмата, въвела пентазоцина, в началото го е рекламирала като аналгетик, който не създава привикване, но се оказало - за кой ли път, че това не е така. Пристрастяване към пентазоцина настъпва по-бавно от това към морфина и хероина, но той е много по-токсичен.Тъй като е имало доста случаи на наркомани, умрели вследствие на приемането на пентазоцин, напоследък към него се добавя малко налоксон, който не пречи на аналгетичния му ефект върху болните, но прави напълно безсмислено приемането му с цел удоволствие.

2. ДЕКСТРОМЕТОРФАН

От веществата с морфинанова структура приложение в медицината има рацеморфанът; всъщност, аналгетик е само лявовъртящият изомер на това вещество - леворфанол (леморан, дроморан). Това е един класически аналгетик с всички свойства на морфина, който е 4 пъти по-силен от него; както може да се очаква, към леворфанола бързо се създава зависимост.

По-интересен е, обаче, декстрометорфанът (DMX, DM), който се получава от дясновъртящия изомер при синтеза на леворфанол. DXM засега е най-безопасното средство против кашлица, поради което е основна съставна част на някои сиропи. Любителите на странни преживявания открили, че в големи дози той предизвиква дисоциативна аналгезия, халюцинации и повишена чувствителност към музиката, поради което употребата на свръхдози сироп за кашлица е зачестила. DXM е относително леснодостъпен и затова си струва подробно да се спрем на неговите ефекти, както и на неприятните и вредни последствия от употребата му в големи дози.

Декстрометорфанът има твърде сложна и все още не напълно ясна фармакодинамика; той изглежда взаимодействува с всички рецептори, описани по-горе, като тези взаимодействия силно зависят от дозата. Поради това неговите ефекти също силно зависят - не само количествено, но и качествено - от приетата доза.

В малки дози (около 150 mg) DXM има известен стимулиращ ефект и предизвиква лека еуфория. Най-забележително за тази степен на интоксикация е повишеното удоволствие от слушането на музика и въобще от слуховите възприятия; някои определят разликата между това състояние и нормалния слух като разликата в звука на концертна зала и раздрънкан радиоприемник. Зрението е все още почти нормално, но се наблюдават следови феномени, т.е. движението на предметите изглежда като накъсано на отделни кадри. Координацията на движенията в тази фаза е почти запазена и много хора обичат да танцуват под звуците на музиката, която им се струва много по-вълнуваща от обикновено. DXM има известен дезинхибиращ ефект и, подобно на екстази, подтиква хората да обсъждат свободно неща, които иначе са твърде тежки и неприятни за тях.

Умерените дози (около 350 mg) имат много по-драстичен ефект. Почти всички възприятия се накъсват на кадри, които често са насложени един върху друг. Зрението губи чувството за дълбочина, появяват се елементарни халюцинации и ейдетични образи, най-вече при затворени очи; често халюцинациите започват под силното влияние на музиката. Мисленето в тази фаза е донякъде запазено, но речта започва да става непонятна; при опит да се произнесе някоя обикновена дума като банан, излиза нещо като бананананан. Движенията стават некоординирани, странни и нелепи.

Силната интоксикация (около 700 mg) се характеризира с почти пълно откъсване от средата. Замъгленият поглед и неспособността за стереоскопично зрение водят до т. нар. хаотична слепота. Постепенно се загубва и способността да се възприемат звуци и човек се отчуждава от всичките си сетива; възприятията се превръщат в последователност от разпокъсани кадри, които ту се забавят, ту се забързват. Халюцинациите стават все по-абстрактни. Спират усещанията от собственото тяло; за двигателната сфера е характерна пълна невъзможност за координация. Мисленето е разрушено, паметта не работи, а настроението се мени от мания до изблици на паника.

При приемане на много високи дози (повече от ,1000 mg) се наблюдава пълна дисоциация; човек не усеща даже дишането си и има чувството, че е умрял. Появяват се различни налудничави идеи, сред които най-невинната е "аз съм малко цвете сред полето". Много малко хора са рискували да отидат съзнателно в това състояние, тъй като то е опасно близко до възможността от отравяне.

Трудно е да се каже каква е смъртната доза на DXM за хора; предполага се, че тя е някъде около 3000 mg Засега са известни само два смъртни случая - става дума за вземането му с цел самоубийство, но има смъртни случаи от комбиниране на DXM с някои антихистаминови препарати или МАО-инхибитори. Важно е да се знае, че сиропите за кашлица обикновено съдържат още много други съставки, които ги правят много по-опасни от чистия DXM Пример за такова вещество е широко рекламирания парацетамол (панадол), от който досега в света са умрели хиляди хора; вероятността за подобна нелепа смърт при изпиването на цяло шише сироп за кашлица е напълно реална.

Най-честият страничен ефект на DXM е гаденето; освен това, той предизвиква мидриаза, тахикардия, повишено кръвно налягане. горещи и студени вълни, паника и т. н. Загубата на чувствителност към собственото тяло може да доведе до свръхизтощение, напр. от танци. Около 10% от хората имат вроден недостатък на един от чернодробните ензими, чрез който се метаболизира DXM. У тези хора, които биохимиците на своя жаргон наричат бавни деметилатори, психозата продължава не няколко часа, а 1 до 3 дни, и почти винаги е неприятна; това е обичайното лошо пътуване, в което рискува да попадне всеки, имащ работа с халюциногени. След употребата на DXM известно време човек е сънлив, летаргичен и неспособен за каквато и да е работа. Продължителната му употреба води до бъбречни увреждания, дисфория, депресия, психози, мании, оглупяване и проблеми с паметта.

Към ефектите на DXM бързо се развива толерантност, като най-бързо изчезва удоволствието от слушането на музика. Не е известно DXM да предизвиква физическа зависимост, тъй като, независимо, че се използува почти от 30 години, никой не е бил толкова луд, че да го взема ежедневно. Въпреки това. в много страни има негови упорити почитатели, които го използуват почти всяка седмица - именно благодарение на тях са станали известни вредните ефекти на DXM

3. ФЕНЦИКЛИДИН (РСР)

Фенил-циклохексил-пиперидинът (РСР) е синтезиран още в 1928 г, но едва в 1957 г. под името сернил бил предложен да се използува като анестетик в хирургията. Много скоро, обаче, станало ясно, че той има силни и неприемливи за лекарите въздействия върху човешката психика. Пациентите, излизащи от упойката, изпадали често в състояние, близко до шизофренията, в което освен халюцинации, възбуда и делириум, чести били изблиците на насилие. Поради тази причина след 1967 г. РСР под името сернилан се използувал само във ветеринарната медицина.

РСР се появил за пръв път на нелегалния пазар през лятото на любовта на 1967 г. Той в началото имал лошата репутация на дрога с непредсказуеми ефекти и затова е трябвало да бъде маскиран под някакво друго название, поради което са го продавали вместо LSD, мескалин, псилоцибин и даже амфетамин. След 1974 г. се появили първите почитатели на собствените ефекти на РСР и оттогава употребата му бързо се разпространила; впрочем, през последните години тя се е стабилизирала и даже намалява. Смята се, че откриватели на модата на фенциклидина са рокерите от Hell"s Angels, откъдето идва названието му angel dust; той е известен още като РСР, peace pill, crystal, hog, horse tranq, rocket fuel и под още много други имена.

Хората, които употребяват РСР, принадлежат към два основни типа. От една страна, РСР се използува от опиоманите, тъй като той може да им служи като непълноценен, но много по-евтин заместител на опиатите. Освен това, съществува кръг любители на собствените ефекти на РСР, които освен него ценят само LSD. Ако нещо утешително може да се каже за РСР, това е, че, както изглежда, неговата употреба рядко ескалира в по-опасната употреба на опиати. Разяснителната работа сред младежите за опасните ефекти на РСР не е довела до съществено намаляване на популярността му, но те са започнали да се отнасят към него по-внимателно, а това е довело до намаляване на нещастните случаи.

РСР се получава лесно и синтезът му е по силите и на една елементарно оборудвана лаборатория. С цел поне донякъде да се ограничи производството на този толкова евтин наркотик, в САЩ, а после и в други страни, е въведен контрол върху основните суровини в синтеза му.

По-рано РСР се е приемал най-вече перорално, но този начин има съществен недостатък, тъй като ефектът се проявява бавно -след 1 час и повече. Много хора, които имат малък опит с РСР, решават, че липсата на бърз ефект се дължи на ниска доза и вземат още, а резултатите от тази грешка нерядко са фатални. Понастоящем РСР най-често се пуши, като с него се напояват цигари, направени обикновено от магданоз. Количеството наркотик, което се съдържа в една цигара, много силно варира, но опитният пушач може по настъпването на ефекта точно да го дозира. Популярни са и цигари марихуана, съдържащи РСР (super weed, super grass). Продаваният на улицата РСР не е особено чист; основният му страничен продукт отделя в организма силно отровния циановодород, който силно повишава и без това високата му токсичност.

Опитните пушачи на РСР смятат, че ефектът на доза от 2 - 3 mg настъпва за 5 минути и продължава около 1/2 час. Човек, изпаднал в това състояние, обикновено е напълно безмълвен и общува предимно със света на фантазиите си. Типичните усещания са еуфория, звън в ушите, топлина по тялото, умиротвореност, деперсонализация, изолираност и отчужденост; понякога има зрителни и слухови халюцинации. Чувството за време и пространство са нарушени. Общото емоционално състояние може да варира от лека еуфория до възбуда и страх. Психозата, причинена от по-големи дози, продължава 3 - 6 часа, но за пълно отзвучаване са необходими поне 24 часа. Като изключим по-бавното появяване на симптомите, подобни са ефектите след перорално приемане на РСР; ето впечатленията на участник в един експеримент:

"Аз съм откъснат от света. В какъв ад съм. Напълно откъснат... (свири с уста). Като че ли съм в средата на голям екран. Не съм съвсем сигурен, че съм буден, (тананика си) Моите очи изобщо не могат да се фокусират. Подобно на птичка аз плувам леко из въздуха. Чувствувам се като яйце. Розово, розово яйце, синьо яйце, зелено яйце, пурпурно яйце. Твърде странно. (смее се)

Нищо не се движи. Всичко е нормално. Всичко е светло. (тананика, пее нещо на испански) Чувствувам мозъка си много активен. Краката ми са студени. (пее на латински Gaudeamus lgitur) Чувствувам се свръх.... Аз съм това, което съм и това е всичко. (пее на френски) Чувствувам очите си, като че ли са разширени зениците. Мога да сляза долу в морските дълбочини, в самотното море или да литна в небето.... Въртя се в кръг. Това се повтаря периодично. Винаги към чел и мечтал да бъда космически пилот.

Не се чувствувам прикрепен към нищо. Честита Нова Година. ... Главата ми е прикрепена към тялото в много странно положение. Дланите ми са обърнати. Мисля, че съм под влияние на веществото. Като че ли съм парализиран, по-точно не парализиран, но без желание да се движа. Нямам желание да се движа. Като че ли единственото ми желание е да лежа спокойно и да гледам тавана. Ще затворя очите си. Лекарството точно е започнало да действува върху мен. Чувствувам се голям. Петите ми са като на различни нива. Всичко е бяло, розово, бяло. Очите ми не се фокусират. Десният ми крак е студен. Като че ли съм мъртъв. Поне така чувствувам. Това е всичко. Лежа тук и съм мъртъв. Като че ли съм заобиколен от лед. Кристализирал лед. Студено е. Студено ми е."

Характерни за действието на РСР са резките емоционални промени; в един момент човек може да проявява дружелюбие, съчувствие и общителност, а в следващия те да се сменят с враждебност. Между другите симптоми най-забележимите са атаксия, ригидност и нистагьм. Тези, които редовно употребяват РСР смятат, че не повече от 2/3 от сеансите могат да се определят като приятни и че вероятността за лошо пътуване е доста голяма. Даже приемането на умерени дози може да доведе до параноидни реакции; понякога се наблюдават раздразнителност и войнственост и даже желания за убийство или самоубийство. Все още в много книги се подчертава, че употребата на РСР води до агресивно поведение, но данните сочат, че това е просто поредния антинарко-мит. Резултатите от едно подробно изследване показват, че няма достоверни данни, които да доказват, че РСР е дрога на насилието; изблиците на агресивност, които са по-скоро изключение, отколкото правило, отразяват не толкова ефекта на РСР, колкото освобождаването на подтиснатата агресивност на конкретния човек. Във всеки случай, опитите с животни показват, че РСР по-скоро ги успокоява, а децата, които по време на операция са били упоявани с РСР или кетамин, много по-често от възрастните преживяват психозата като странна, но общо взето приятна и спокойна.

Фенциклидинът има много тесен интервал на поносимите дози;

доза от 5 mg се счита от някои за малка, но 10 mg вече е опасна. Дози от 10 - 20 mg водят до ступор, при който човек изпада в типичното за шизофрениците восъчно вцепеняване, в което на тялото може да бъде наложена дори най-неудобната поза, но човек може часове да стои така, без да мръдне. По-високите дози причиняват кома, силно повишаване на кръвното налягане и смущения в дишането. Повече от 100 mg са фатални; ако не се вземат мерки, след няколко дни тази доза обикновено води до смърт, която настъпва от хипертонична криза, подтискане на дишането, мозъчни кръвоизливи и нарушени функции на бъбреците и черния дроб. Положението на отровения се усложнява от отделения в организма циановодород, който се съдържа в нечистия уличен РСР. Случаите на смърт вследствие на свръхдоза РСР не са редки.

Ефектите на ниските дози РСР обикновено отзвучават безболезнено, но даже и при тях са възможни остри отклонения от нормалното поведение. Това е в пълна сила при по-високите дози, при които нарушенията в поведението могат да включват публична мастурбация, разкъсване на дрехите, напикаване, плач или смях. Често след това у дрогирания не остава никакъв спомен за тези действия. Изблиците на насилие или саморазрушение, независимо че са редки, могат да бъдат много опасни, тъй като човек, който е взел РСР, е трудно управляем. В подобни случаи лоша услуга прави свойството на РСР напълно да подтиска чувството за болка, Друга характерна особеност на психозата е, че често предизвиква у човек непреодолимо желание да се хвърли в най-близката вода, независимо дали въобще може да плува; по тази причина сред жертвите на РСР има необичайно много удавени - в морето, в градския фонтан и даже във ваната.

Хроничната употреба на РСР води до проблеми с паметта, загуба на самоконтрол, депресия, летаргия и мисловни затруднения;

за означаване на душевното състояние на този тип наркомани американците използуват удачния термин кристализирал. Описаните симптоми отзвучават едва след 20 и повече дни след като престане употребата на РСР. Противоречиви са мненията за това в каква степен към РСР се създава толерантност, както и за причинената от него физическа зависимост; във всеки случай, те не са така силни както тези, които предизвикват класическите опиати. Абстинентният синдром е слабо изразен и основните му симптоми са депресия, летаргия и усещане за пълзене на мравки под кожата.

4.КЕТАМИН И ДРУГИАРИЛЦИКЛОХЕКСИЛАМИНИ

От химическа гледна точка РСР принадлежи към групата на арилциклохексиламините. След като производството и продажбата му били забранени, нелегалните производителите се ориентирали към някои от многобройните арилциклохексиламини със сходно действие, между които ТСР, FСР, РСЕ, PCPY; впрочем, понастоящем всички те са също забранени. Трябва да споменем също така, че някои от веществата с подобна на РСР структура имат изключително силно аналгетично действие; едно от тях, получено в лабораториите на Upjohn, е 10000 пъти по-силно от морфина. Повечето вещества от тази група се получават относително лесно и е много вероятно на черния пазар да се появят и други, освен известните досега.

Сред арилциклохексиламините се срещат добри аналгетици и анестетици, някои от които имат по-малко нежелателни странични ефекти от РСР и са по-пригодни за медицинската практика. Като операционен анестетик се използува препаратът кетамин (кеталар, кетанест). Той започнал да се използува масово по време на Виетнамската война и все още намира широко приложение за кратковременни операции в хуманната и ветеринарната медицина. Той има едно важно предимство пред много други анестетици - не подтиска рефлекса за кашляне и гълтане, поради което пациентът по-малко рискува да се удави в собствената си слюнка.

Кетаминът има много от свойствата на РСР и почти винаги пациентите, които се събуждат от упойка, разказват за странни преживявания; ето няколко типични отговора на въпроса: "Как се чувствувате след операцията?":

- Ами, летях си из стаята и гледах самия себе си.

- Бях умрял и попаднах в рая. Видях Господ и ангелите и беше много хубаво.

- Един космически кораб се приземи, извънземните в него ме отнесоха със себе си и летях из Вселената.

- Всичко беше червено и изведнъж разбрах, че съм червена кръвна клетка.

- Открих, че в предишния си живот съм бил математик в древен Египет.

- Абе докторе, ти да не си ми дал LSD.

Понякога пациентите изпадат в ужас и объркване от необичайното преживяване. За решаването на този проблем са предложени два възможни начина. Най-простото е да се комбинира кетамина с диазепам и така да се лишат хората от единственото интересно преживяване, с което е свързана тази неприятна случка - операцията. Другият подход се основава на едно изследване, което показва, че, ако пациентите са информирани за това, какво ги очаква, те много рядко изпадат в паника и определят халюциногенното преживяване като интересно и приятно. По всичко изглежда. че кетаминът е по-безопасен от РСР и при него много по-рядко се случва лошо пътуване.

Кетаминът е бил използуван с психотерапевтични цели. Един от психиатрите, които са го прилагали върху своите пациенти, разказва, че повечето от тях по един или друг начин преживели отделянето на душата си от тялото, което им е помогнало да преодолеят страха си от смъртта. Той смята, че кетаминът е относително безопасен и няма сериозни последействия, ако не се прекалява с него. Някои от пациентите му преживели дисоциативни обратни проблясъци; това явление е типично за повечето халюциногени, но не представлява опасност за хората, които са предупредени за него.

Кетаминът, макар и по-рядко от РСР, също е предмет на дива употреба, но тя крие много рискове. Той е относително слабо токсичен, но при венозно въвеждане са чести случаите на спиране на дишането. Той повишава кръвното налягане и е опасен за хората със сърдечни заболявания, както и за тези, които са склонни към епилепсия, тъй като може да предизвика гърчове. Известно е, че към него се развива толерантност и, вероятно, известна зависимост. Едно изследване показва, че у някои хора, които системно са го използували за удоволствие, се наблюдават дълговременни психически изменения; някои от тях твърдо вярвали, че контактуват с извънземни, а двама стигнали до самоубийство.