Кофеинът, теофилинът и теоброминът, известни с общото име метилксантини, се срещат в много растения, които виреят в Африка и Южна Америка. Сред продуктите, които ги съдържат, на най-голяма популярност се радват кафето, чаят, какаото и шоколадът, но освен тях в много страни широко се употребяват местните им еквиваленти, приготвени от други растения, които също съдържат кофеин. За разлика от другите по-силни възбуждали средства, почти навсякъде по света те се смятат за легални и безопасни удоволствия и заради сравнението с останалите вещества, описани в тази книга, би било интересно и поучително да се проследи историята на употребата им.

1. КАФЕ

Родина на кафееното дърво изглежда е Етиопия; някъде между 12 и 15 в. то попаднало в Арабия, откъдето употребата му се разпространила по целия свят. Независимо от това, че Коранът строго забранява всички възбуждащи напитки, именно арабската култура е допринесла за неговата популярност. Съществуват много легенди за това, как са били открити свойствата на кафето. Според една от тях заслугата принадлежи на козите на един мюсюлмански манастир в Йемен. Дервишите забелязали, че след като яли от листата на едно дърво, манастирските кози започнали весело и безгрижно да подскачат и играят като малки яренца. Скоро напитката от листата на това дърво станала любима на отшелниците, които я пиели за проясняване на мисълта и за да не заспиват по време на дългите нощни бдения.

От Южна Арабия кафето проникнало в целия и ислямски свят, но в началото то срещнало силна съпротива от страна на религиозните среди. В 1511 г. в Мека бил свикан събор на мюсюлманските теолози, който постановил, че пророкът Мохамед, когато е говорил за забраната да се употребяват опияняващи напитки, е имал пред вид не само алкохола, но и всичко останало, което тепърва ще се появи на бял свят. Един средновековен арабски автор описва развихрилата се борба срещу новия порок по начин, който удивително напомня на днешните методи за борба с наркотиците: "Продажбата на кафе бе забранена. Съдовете, използувани за приготвяне на напитката... бяха разбити на парчета. Търговците на кафе бяха бити с тояги и трябваше да преживеят всякакви други притеснения, без да получат никакво извинение; те бяха наказвани с конфискация на цялото им състояние. Зърната на растението ... бяха многократно предадени на огъня и на много места хората, които ги употребяваха ... бяха жестоко бити." В Турция султанът издал указ, който гласял: "Най великият, най прочутият и най-могъщият в света владетел и господар, халиф и падишах Мурад IV, господар на света, взе мъдро решение да затвори всички кафенета. От тази вечер нито едно кафене няма да работи, Няма да се продава тази язва, този стълб от шатрата на пиянството и разврата. Нека не се намери разумен човек, който да не се вслуша в заповедта, защото отсичането на главата му ще е най-малкото наказание." Султанът не се шегувал и още през първата нощ заловил и обезглавил 146 нарушители. Постепенно, обаче, започнало брожение и нощем борците за легализация на кафето лепели позиви по стените; един от тях е достигнал до нас: "Свирепи султане, преди да поставиш извън закона арапина (кафето), разпръсни, тиранино, парите, които се трупат от кръвта, която проливат палачите ти всеки ден, бунтувайки угнетените ни души." В края на краищата, след като конфискувал имотите на жертвите, султанът великодушно отменил забраната.

Независимо, че някои  лекари в Европа го използували като лекарство, първоначално там не обръщали особено внимание на кафето; смятало се, че "кафето е безполезно, тъй като не става нито за храна, нито за пиянство", а някои критици направо твърдели, че то намалява половите способности и го обявили за "напитката на евнусите". В Англия кафето започнало да се рекламира широко от откривателя на кръвообращението д-р Уилям Харви, който изтъквал неговите терапевтични свойства; още Харви и неговите ученици препоръчвали кафето като средство за изтрезняване. Първото кафене в Англия отворило врати в 1650 г. и скоро го последвали други. Кафенетата бързо се превърнали в интелектуални клубове, а кафето придобило репутацията на "мляко за шахматисти и мислители". Преди да бъде изместено от чая, кафето в Англия станало толкова популярно, че употребата на евтин и нискокачествен алкохол започнала да намалява. Във Франция кафето било донесено от турския посланик през 1669 г. и скоро след това предприемчиви арменци отворили първите кафенета, някои от които продължават да работят и до днес.

С разпространението на кафето в Европа се появили и познатите възражения срещу новия обичай. Изтъквало се, че той подтиква порядъчните хора да изоставят полезния труд и да прекарват времето си в празни разговори на чашка кафе. Ако вярваме на Иван Хаджийски, точно такова е било отношението и на нашите деди към пиенето на кафе; по нашите земи то било донесено от турците, но много дълго в време този навик останал чужд на раята в Турската империя, която още тогава отбелязала, че бавното, спокойно и табиетлийско пиене на кафе е любимо занимание само за тези, които нямат друга работа. В много страни официалната власт гледала с лошо око на кафенетата като на разсадници на вредни революционни идеи. Английският крал Чарлз II за известно време затворил всички кафенета. В Германия, отдавна известна с полицейщината си, съществували специални агенти, които следели почитателите на забранената напитка; можем да предполагаме, че нещастните агенти в интерес на службата си били принудени да пият кафе за да се вмъкнат в кръга на нарушителите. Във всички случаи тези мерки само събуждали общественото недоволство и служили като реклама на кафето.

Ние вече сме свикнали с мисълта, че кафето е безопасно, но само до преди няколко десетилетия много авторитети са били на противоположното мнение. То се смятало за опасно не само сред хората, които отричат възбуждащите напитки поради религиозни съображения, но и от много видни лекари. Авторът на книгата Морфинизъм и наркомании от други дроги, издадена в САЩ през 1902 г., д-р Кротьрс, писал, че "често пиячите на кафе, намирайки го за недостатъчно приятно, се обръщат към другите наркотици, най-вече към опиума и алкохола". В Система на медицината от 1909 г, сър Клифърд и д-р Диксън, списъкът на чиито научни титли би заел повече от три реда, пишат: "страдащият става неспокоен и губи самоконтрол; той изпада в ажитация, последвана от депресия; става бледен и измъчен. Апетитът му изчезва и се появяват симптомите на стомашен катар. Сърцето също страда; то бие забързано или неритмично. Както с всички подобни средства, нова доза от отровата донася временно облекчение, но с цената на бъдещи нещастия." Те били убедени, че за разлика от кафето "опиумът се използува в много ориенталски страни не като порочен навик, а като средство, което помага в ежедневния труд". Някои от цитираните възражения срещу кафето, както ще стане ясно по-долу, не са само брътвеж на откачени пуритани; опасностите в тях са по-скоро крайно преувеличени, отколкото неверни.

Въпреки всичко, днес кафето е успяло да стане неотменима част от живота на хората в повечето от европейските страни, независимо дали става дума за популярното в Южна Европа еспресо, за рядкото, но обилно шварц-кафе, или за сладкото и гъсто турско кафе. То се прави от плодовете на кафееното дърво Coffea arabica, което днес се култивира в много страни на Африка и Южна Америка. Всеки от плодовете му съдържа по две семена - това са известните на всички зърна; обвивката им също съдържа кофеин и, тъй като има високо съдържание на захар, в някои от страните-производители се използува за получаване на алкохолна напитка. Кафето се приготвя от зърната след като се изпекат, като този процес няма никаква друга цел освен да подобри аромата на напитката. Кофеиновото съдържание на различните сортове кафе е между 1 и 2.5 %.

2. КАКАО

Всички що-годе цивилизовани народи на доколумбова Америка - астеки, маи и инки, са познавали и използували плодовете на какаовото дърво дълго преди то да стане известно на европейците; на езика науатл, на който говорели астеките, дървото се наричало какауатл. В Мексико какаото се смятало достойно да бъде употребявано само от най-знатните. Индианците били убедени, че какаото е силен афродизиак и по тази причина то било много ценено от богатите мъже с хареми; астекският император Моктесума II пиел по 50 чаши на ден в усилието си - доколко ли успешно? - да запази мъжко достойнство пред своите 700 жени. Напитката, която астекските полови атлети наричали шоколатл, твърде много се отличавала от съвременното понятие за шоколад; тя съдържала царевично брашно, ванилия и пипер и въобще не била сладка.

След испанското нашествие какаото било забранено от църквата поради славата му на сексуален стимулант, но вероятно поради същата причина то бързо станало известно в европейските кралски дворове. Испанците успяли да задържат монопола, а с това и цената на какаото, цял век; в 1586 г. на карибските острови за 100 какаови зърна можело да се купи един роб. Скоро след това, обаче, предприемчивите холандци го пренесли на Филипините и Цейлон. Какаото така и не станало много популярно в Европа, с изключение на няколко кратки момента, когато било на мода. То дълго време останало приоритет на богатите и сред широките слоеве на обществото било изместено от кафето и чая - затова пък няколко гениални хрумвания в областта на преработката му днес са го направили любимо на милиони хора под формата на шоколад

Какаото се произвежда от семената на дървото Theobroma cacao, чиято родина са влажните гори на Централна и Южна Америка; днес то се отглежда успешно не само там, но и в Западна Африка и другаде. Плодовете на какаовото дърво са дълги около 25 см и съдържат по няколко десетки семена. Плодовете се събират и оставят да ферментират, при което тяхната обвивка се отделя, а зародишите, които се намират в зърната, умират. Зърната след това се изпичат, за да се подобри аромата им, и се смилат; полученият по този начин продукт е много мазен и не особено вкусен. Едва в началото на 19 в. било измислено как да се извлече маслото от него и как да се направи така, че полученият прах лесно да се диспергира във вода; именно по този начин се получава познатото на всички какао на прах. Шоколадът се получава при смесването на прахообразното какао с известно количество какаово масло, захар, мляко и други добавки. За разлика от чая и кафето, какаото, даже в чист вид, е много хранително.

3. ЧАЙ

За произхода на чая също има много легенди, но китайската версия, ако и да не е по-достоверна от останалите, е най-издьржана откъм подробностите. Според нея честта за това откритие принадлежи на Небесния лечител - легендарния император Шен Нун, който, както са убедени китайците, е измислил с незначителни изключения цялата фармакология и токсикология. Легендата твърди, че императорът имал рядка даже за онези далечни времена способност - можел да наблюдава през тялото си работата на вътрешните си органи. Научната му производителност била завидна - разказва се, че само за един ден той погълнал 12 смъртоносни отрови и открил противоотрови за тях. Та значи, през една приятна вечер на 2737 г. пр. Хр. императорът седял до своя лагерен огън и чакал да кипне водата му за пиене (открай време китайците никога не пият непреварена вода). В този момент вечерният вятър повял и няколко листа от клоните, които горели в огъня, попаднали в императорското канче. Като истински учен Шен Нун опитал резултата от този неволен експеримент и, след като харесал напитката, решил, че може да запише и това растение към своите научни заслуги. Постепенно пиенето на чай се разпространило в Китай и околните страни; роля за това изиграла излязлата около 780 г. книга Ча Чин (Чаена класика), чието написване и издаване били спонсорирани от група китайски търговци на чай с цел популяризиране на тяхната стока.

Чаят достигнал до Русия още в 16 в., но едва много по-късно станал навик на руснаците. В Европа той бил донесен от холандските търговци в началото на 17 в.; чаят бързо станал известен в Германия, Франция и Португалия, но в повечето страни бързо бил изместен от кафето. От европейските страни най-известна със своето пристрастие към чая е Великобритания, но там модата да се пие чай се разпространила едва към края на 17 в., когато английският крал се оженил за португалска принцеса, която донесла от родината си този обичай. Чаят станал популярен и в английските колонии в Америка, когато в 1773 г. английската корона се опитала да въведе нов данък върху него, разгневените колонисти в Бостън изхвърлили чая в морето. Това събитие, станало известно като бостънското чаепитие, послужило като повод за започване на Американската война за независимост. Днес, въпреки историческите си заслуги към американската свобода, чаят в САЩ е отстъпил мястото си на кафето, но затова пък е успял да го измести в много арабски страни, където го пият много силен, сладък и ароматизиран.

Чаят също не бил отминат от критиката на учените среди; цитираните сър Клифърд и д-р Диксън смятали, че той е още по-вреден от кафето, тъй като води до "една странна и изключителна степен на физическа депресия ... страдащият бива обхванат от печално настроение ... Речта става неясна и слаба. С нещастия като тези могат да бъдат пропилени най-добрите години от живота."

Чаят се прави от листата на растението Camellia (Thea) sinensis, което в диво състояние представлява дърво, но се култивира като храсти, които лесно се берат. Най-качественият чай с най-високо съдържание на кофеин се получава само от най-малките листенца от върха на всяка клонка. Съществуват два основни вида чай. На Изток се пие зелен чай, той се прави от относително свежи листа, бързо изсушени на огън, като често този чай се ароматизира, напр. с жасминов цвят. На Запад е много по-популярен черният чай, който се получава от листа, които са оставени дълго да съхнат на слънце, при което те частично се окисляват; при този процес чаят съществено променя аромата си, но не и Кофеиновото си съдържание, което е между 1 и 4%.

4. МАТЕ, ГУАРАНА, КОЛА И Т. Н.

Съществуват и други растения, които съдържат метилксантини. В Южна Америка е много популярен чаят мате, който се използува от местното население от незапомнени времена. Мате се приготвя от листата на вечнозеленото едноименно дърво (llex paraguariensis); клонките на дървото много бързо се сушат на огън и след това от листата му може да се приготви чай. Понякога той се нарича парагвайски или йезуитски чай, тъй като първите европейци, които се запознали с него, били йезуитските мисионери, които основали многобройни мисии в земите на индианците гуарани; йезуитите препоръчвали на своето новопокръстено паство да пие мате, за да го опазят от новата напаст, която донесли техните собствени сънародници - алкохола. След Втората световна война мате постепенно изпаднал в забвение, но е все още популярен в родината си; там той се пие много горещ прeз специални сламки.

Гуaрaнaтa (Paullinia cupana) и днес е на почит в Бразилия, където я пият като чай или смесена с местната бира. Тук там в Европа още се продават напитки, приготвени от нея; в Германия са популярни различни питиета, които се произвеждат от екстракт от гуарана; някои от тях напоследък се появиха и у нас.

В Западна Африка расте високото до 20 м дърво кола (Cola acuminata), чиито орехи съдържат кофеин и теобромин. Пресните орехи са горчиви, но след като престоят стават сладки; в Африка те се дъвчат или се използуват за приготвяне на напитки. Екстрактът от кола е непременна съставка на Кока-Кола и Пепси-Кола, но, в интерес на истината, основната част от кофеина в тези напитки се добавя допълнително. Кофеин се съдържа в много лекарствени препарати.

 Действуващото начало на кафето - кофеинът - е изолиран в 1820 г. от германския химик Фердинанд Рунге; твърди се, че интересът му към кафето е бил стимулиран от любителя на тази напитка и негов приятел Гьоте. Чаят съдържа освен кофеина и малко тeофилин; какаото съдържа малко кофеин, но много повече теобромин. Днес основната част от кофеина се извлича от отпадъците при производството на кафе или мате.

Следната таблица дава представа за кофеиновото съдържание на някои продукти, но то може да бъде два пъти по-голямо или по-малко от посоченото; данните "за лекарствата и фирмените напитки би трябвало да са по-точни:

продукт                                                  кофеин (mg)

кафе еспресо (35-50 ml)                          100

кафе шварц (330 ml)                               100

кафе нес (150 ml)                                    80

кафе безкофеиново                                З

чай черен                                                50 + малко теофилин

чай черен (в пакетче)                             30 + съотв. кол. теофилин

шоколад черен (100 g)                            100 + 700 mg теобромин

шоколад сладък (100 g)                          40 + 300 mg теобромин

Соса-Соlа (330 ml)                                  45.6

Рерsi-Соlа (330 ml)                                  37.2

Guarana (Magic power) (300 ml)            250 + 15 ml алкохол

ацефеин, седалгин, беналвин                  50

паракофдал                                            30

5. ЕФЕКТИ

Начинът, по който метилксантините, в частност кофеинът, влияят на нервната система, все още не е докрай изяснен. Най-вероятно те блокират рецепторите за аденозин - едно вещество, за което се предполага, че играе ролята на пресинaптичен невромодулатор. Изглежда, че кофеинът оказва своя стимулиращ ефект като в крайна сметка предизвиква отделяне на катeхоламини и особено на норадреналин. Освен това се смята, че някои от ефектите на високи дози кофеин са свързани с блокирането и на бензодиазепиновите рецептори. Ефектите на кофеина, теофилина и теобромина донякъде си приличат, затова тук ще бъде описан основно най-важният от тях - кофеина.

Кофеинът в обичайните дози (около 100 mg предизвиква отпускане на гладката мускулатура, но засилва устойчивостта на напречно-набраздените мускули към умората. Той свива кръвоносните съдове в мозъка (поради което се съдържа в много лекарства против главоболие), но ги разширява в останалата част от тялото. Кофеинът стимулира гръбначния мозък и центъра на дишането в междинния мозък, на което се основава неговото приложение в медицината като аналептик. Поради свойството на кофеина да стимулира дишането, той понякога се използува като добавка към уличния хероин.

Обикновено се смята, че кофеинът значително стимулира интелектуалните способности, но прецизните експерименти са показали, че това усещане е повече резултат от повишеното самочувствие. Той действително повишава сетивната чувствителност и настроението, но неговото действие на стимулант се отнася най-вече до повишената физическа работоспособност, особено когато човек е уморен; едно изследване е показало, че плувците, които малко преди старта са приели 300 mg кофеин, са показали с 5% по-добро време от контролната група. Поради тази причина той се смята за допинг и спортистите, които са приемали твърде много кофеинсъдържащи препарати, рискуват да бъдат дисквалифицирани. Несъмнено е, че кофеинът предизвиква безсъние; като такъв той превъзхожда всички подобни средства, тъй като неговото приемане не влияе на нормалното протичане на съня, когато човек заспи след изчезване на действието му.

Кофеинът е диуретик, но теофилинът и теоброминът го превъз­хождат в това отношение. Те имат много по-слаби стимулиращи свойства върху ЦНС, но стимулират сърцето, разширяват кръво­носните съдове и отпускат гладката мускулатура.

6. ТОКСИЧНОСТ И ХРОНИЧНИ ЕФЕКТИ

Кофеинът, даван на плъхове в големи дози, предизвиква изблици на силна агресивност; при липса на друг обект тя се изражда в самоунищожителни действия, които често водят до смърт. При хората този му ефект не е толкова драматичен, но в дози около 1 g дневно кофеинът може да причини забележими промени като звън в ушите, проблясъци от светлина, силна възбуда и даже наченки на делириум; дози от около 2 g водят до дезориентация, налудности, страх, изблици на насилие и накрая изтощение и колапс. В цитираната книга Морфинизъм и наркомании от други дроги, се описва случаят на "един известен генерал от Гражданската война; след като изпил много чаши кафе, той се появил на бойната линия, излагайки се с голяма безразсъдност, крещял и махал с шапката си като в делириум, давал заповеди и псувал по най-странен начин." Известно е, че Георги Бенковски в периода на подготовката на Априлското въстание е проявявал маниакално властолюбие, подозрителност към най-близките си другари и нескривана враждебност към всяко мнение, различно от неговото; бихме могли да свържем тези негови черти с навика му да поглъща огромни количества кафе - по 20 - 25 чаши на ден. Трябва да се отбележи, че човешката реакция на високи дози кофеин е силно индивидуална. Съществуват хора, които без видими последствия пият по десетина кафета на ден (Балзак и Волтер са пиели по няколко десетки), но у психично болните изпиването даже на една чаша кафе почти винаги води до изостряне на заболяването им.

Смята се, че леталната доза на кофеина е около 10 g, т. е. 100 чаши кафе; може да изглежда странно, но са известни случаи на хора, умрели от свръхдоза кофеин. Теоброминът е особено опасен за кучетата; много домашни любимци, които са преяли с шоколад (а те много го обичат), са умрели от теоброминово отравяне.

Кофеинът е антагонист на лекарствата с противогьрчов ефект и по тази причина на хората, които страдат от епилепсия, се препоръчва да избягват кофеинсъдържащите продукти. Същият съвет може да бъде адресиран и към тези, които имат язва или гастрит, тъй като кофеинът засилва секрецията на солна киселина в стомаха.

Костите на хората, които често пият кафе, забележимо се декалцифицират и отслабват, но една чаша мляко на ден е напълно достатъчна да противодействува на този ефект. През 70-те години много се говореше за това, че кофеинът силно увеличава вероятността за инфаркт, но повечето изследвания по този все още дискутиран въпрос показват, че има много по-съществени рискови фактори от него. Гудман и Джилман смятат, че "абсолютната забрана на кафето за хора, които обичат и пият кафе, причинява у тях по-големи смущения, отколкото страничните явления, които могат да се получат при умерена употреба на кафе".

В много високи дози кофеинът уврежда хромозомите; опитите с бактерията Escherichia coli са показали, че той увеличава скоростта на разрушаване на ДНК и предизвиква силни мутации. Кофеинът, даван на лабораторни плъхове в доза, еквивалентна на 70 чаши кафе дневно, има ясно изразен тератогенен ефект. Според правилата за регистрация на лекарствени средства, общоприети в развитите страни, тези факти са достатъчни, за да бъдат незабавно забранени всички препарати, съдържащи кофеин - от кафето и чая до седалгин-нео. Въпреки спекулациите на тази тема, обаче, по всичко изглежда, че кофеинът в общоприетите дози и честота на приемане не предизвиква уродства у новородените. Все пак, по време на бременността той оказва негативно влияние като намалява притока на кръв към плода; тъй като в резултат на това се забавя неговото развитие, добре е бременните жени да не прекаляват с кафето. Според едни автори кофеинът понижава подвижността на сперматозоидите и намалява оплодителните свойства на спермата, а според други прави точно обратното.

Кофеинът при честа употреба предизвиква известна толерантност, но някои автори смятат, че просто тези хора, които са слабо чувствителни към ефектите на кафето, започват да пият повече кафе. След продължително приемане на високи дози кофеин се получава физическа зависимост. Подобни резултати са били получени предимно в опити с животни, но все пак изглежда, че и при хората се получава забележима зависимост при системна употреба на повече от 5 чаши кафе на ден - а според едно изследване, това са около 1/4 от пиячите на кафе. Сутрешното желание за чаша кафе би могло да се смята за относително невинна кофеинова зависимост, но тези, които системно пият повече от 10 кафета дневно, е добре да се замислят и да снижат това число до едно по-приемливо ниво. При постепенно намаляване на потреблението проявите на кофеиновия абстинентен синдром, най-често главоболие, са редки и слабо изразени. При рязко спиране, обаче, главоболието може да бъде трудно поносимо; в такива случаи помага аспирин или някой друг слаб аналгетик. Внимание! много от средствата против главоболие съдържат кофеин. Даже в тежките случаи симптомите изчезват безследно след няколко дни.

Днес, след като са утихнали горещите спорове около кофеина, можем да кажем, че въпреки че е потенциално опасен - особено що се касае за психологичните ефекти на големите дози, той отдавна и успешно е опитомен от цивилизацията; иначе казано, в обществото не съществуват групи, които да ценят изпадането в състояние на кофеинова параноя. Възможните последствия от употребата му са доведени до мислимия минимум, тъй като меката стимулация, заради която хората употребяват кофеинсъдържащи продукти, се постига с относително малки и безопасни дози.