Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.05.2010 13:09 - Как да постигате популярност и успех само като слушате
Автор: minchev Категория: Забавление   
Прочетен: 749 Коментари: 0 Гласове:
0



 Как да постигате популярност и успех само като слушате

image

„Знам, вие сте убедени, че разбирате онова, което си мис­лите, че съм казал. Но не съм сигурен дали съзнавате, че това, което сте чули, не е същото, което съм имал предвид."

По време на разговор мълчанието е злато, защото събесед­никът ви се интересува повече от самия себе си, отколкото от вас. Преди всичко на него би му харесало да се слуша как гово­ри, а вие да кимате в знак на съгласие. Ето защо, ако искате да спечелите събеседника си, трябва да му отдадете цялото си вни­мание, като го слушате активно. Съкровеното желание на вся­ко човешко същество е другите да слушат какво им говори, за­щото това го кара да се чувства значимо и повишава самочув­ствието му.

Когато слушате активно събеседника си, вие му правите комплимент, без да сте казали нито една думичка. Дори със са­мия факт, че го слушате внимателно да ви говори за нещо, кое­то той смята за интересно, вие си спечелвате симпатиите му и разчупвате ледовете, които често съществуват при първите мо­менти на запознанството.

Активно слушане

Активното слушане е прекрасен подход, който насърча­ва другия човек да продължава да говори, а на вас самите дава възможност да се уверите, че наистина разбирате всичко ка­зано. За да можете да използвате ефективно това умение, първо трябва да осъзнаете какво става, когато някой човек ви говори.

Междуличностното общуване започва с процес, който про­тича вътре в личността. Някой желае да сподели с вас свое чув­ство или идея, но за да може да ви предаде посланието си, той първо трябва да го „закодира" в словесни и в несловесни кодове, които вие бихте разбрали и бихте съумели да „разкодирате". Ко­довете, които събеседникът ви ще подбере, за да ви предаде по­сланието си - думи, жестове и тон на гласа - зависят от неговите намерения, от ситуацията и от взаимоотношенията му с вас, а също и от такива фактори като възраст, емоционално състояние, обществено положение, образование, произход и принадлежност към определена културна традиция. Процесът, при който идеи и чувства се преобразуват в междуличностни послания, се нарича „кодиране".

Да предположим например, че сте пуснали на ваш при­ятел запис на „Бийтълс". Той слуша с наслада музиката, но би желал тя да звучи малко пo-тихо. Вие няма как да прочетете мислите му, затова, ако иска да ви ги съобщи, приятелят ви „кодира" чувствата си и повишава глас, за да надвика гърмя­щата музика: „Намали я малко!". Веднъж отправено, посла­нието се пренася по нещо като канал - естествено, това е въздушното пространство между вас двамата. Често става така, че странични шумове по канала изкривяват посланието. В на­шия пример звучащите с пълна сила „Бийтьлс" могат да пре­дизвикат доста голямо изкривяване, в резултат на което чуто­то от вас послание може да се окаже много различно от първо­начално изпратеното.

Допълнително изкривяване се получава и по време на процеса, при който вие декодирате посланието, като припис­вате различни значения на получените словесни и несловесни знаци. От всичките 40 000 импулса, които долавяте всяка се­кунда посредством ушите, очите, дланите, пръстите на крака­та си и всяка останала частичка от тялото си, вие сте в състо­яние да разграничите отчетливо само няколко, като именно върху тях съсредоточавате вниманието си. Пък и онова, кое­то сте отличили от общия „шум", е силно повлияно от такива фактори като собствените ви очаквания, нужди, убеждения, вярвания, интереси, възгледи, житейски опит и познания. В своята книга „Хайде да говорим" изследователите Сатри, Олсън и Уитни пишат: „Знае се, че ние, хората, чуваме поло­вината от онова, което е било казано, съзнателно слушаме по­ловината от чутата половина, а запомняме половината от съзнателно изслушаната половина". Или с други думи, проявя­ваме склонност да чуваме онова, което искаме да чуем, и да виждаме онова, което искаме да видим. Както казва фриц Пърлс, създателят на жестовата психотерапия: „Ние не възприемаме образа на външния свят автоматично, а селек­тивно. Не виждаме, а гледаме, за да видим, търсим, сякаш със скенер, нещо конкретно. Ние не чуваме всички звуци на све­та, а слушаме определени звукове и шумове."

Именно поради тези причини изпратеното към вас посла­ние често е твърде различно от онова, което вие декодирате и пресъздавате съобразно наличните знаци. В много случаи дори трудно би могло да се каже, че вашето впечатление за смисъла на посланието изобщо има нещо общо с намеренията на изпра­тилия го към вас човек.

Но да продължим с примера за „Бийтьлс". Ако сте успели да декодирате правилно посланието, отправено ви от вашия при­ятел, вие ще стигнете до заключението, че той иска да намалите звука на музиката. Но ако сте го декодирали в смисъл „На­мали я малко, защото съм ти ядосан", възможно е да отвърнете по неподходящ начин. А посланията често биват декодирани по­грешно, като нито една от двете страни не осъзнава, че има ня­какво недоразумение.

Именно поради това активното слушане е от изключител­но голямо значение. Ако овладеете умението да слушате актив­но, вместо да предполагате, че впечатленията ви са правилни и да отговаряте съобразно тях, вие ще сте способни във всеки един момент да сте напълно сигурни, че сте декодирали правилно из­пратеното към вас послание.

В примера със силно звучащата музика, бихте могли да по­питате: „Сърдиш ми се, нали?".

Приятелят ви вероятно ще отговори: „Не, просто искам да понамалиш малко звука".

От друга страна, вашето активно слушане показва ясно на събеседника ви как именно възприемате посланието, което ви е изпратил. Тоест, това ваше умение му дава възможност да знае, че го слушате, а на вас самите позволява да потвърдите или да доизясните впечатленията си.

Ето и още няколко примера на активно слушане:

Сю:  Никога няма да успея да си намеря нова работа.

Мери:   Това те кара да се чувстваш наистина отчаяна, права ли съм? (активно слушане)

Сю:  Да. Където и да отида, навсякъде ми казват да си оставя автобиографията, а после изобщо никога никой не се обажда.

Мери:   И смяташ, че те пращат за зелен хайвер, нали? (активно слушане)

Сю:  Точно така. Ако нямат свободни работни места, защо не си го кажат направо?

Съпругът:   Не искам тази вечер да ходиш да играеш карти.

Съпругата:   Не ти харесва, че се забавлявам без теб, така ли? (активно слушане)

Съпругът:   Нищо подобно. Просто ми се ще да прекараме тази вечер заедно.

Джуди:   Искам да се прибера у дома.

Дейв:  Не ти е приятно и не се забавляваш, нали? (ак­тивно слушане)

Джуди: Точно така. Може би щеше да е по-добре, ако екскурзоводът не ни юркаше непрекъснато на-сам-натам.

Дейв: Ще ти се да разполагаме с повече свободно вре­ме, прав ли съм? (активно слушане)

Джуди: Именно. И смятам още сега да ида и да му го кажа.

Дона:   Ние с теб никога никъде не ходим.

Джо: Скучно ти е и искаш да направим някое пътеше­ствие, така ли? (активно слушане)

Дона: Да. От години все ми повтаряш, че като се пен­сионираме ще пообиколим страната. Нека го на­правим още сега!

Веднъж активното слушане спасило връзката на един мъж с неговата приятелка. Третия път, когато излезли заедно, дока­то се разхождали ръка за ръка, той й казал с какво нетърпение очаква да я заведе на ски следващата зима. Тя погледнала встрани и отвърнала: „Е, тогава може вече и да не се познаваме". Първоначално той декодирал посланието й като нежелание от нейна страна да продължават да се виждат. Но не възприел това свое впечатление като необорим факт, затова и не започ­нал да се държи хладно с нея (от което тя вероятно би заключи­ла, че той я отхвърля), а си послужил с активно слушане и по­питал загрижено: „Искаш да кажеш, че не желаеш да ме виж­даш повече, така ли?". В отговор тя му се усмихнала и го прегърнала: „Не, Джим. Просто по твърде заобиколен начин ти казах, че искам да прекарваме повече време заедно!"

Как и къде да използвате активното слушане

Активното слушане е особено полезно в следните две по-специфични ситуации:

*  Когато не сте съвсем сигурни, че разбирате какво има предвид събеседникът ви.

*  Когато ви е било изпратено важно или заредено със сил­ни емоции послание.

Когато използвате активно слушане, съсредоточете внима­нието си върху огледалното отразяване на чувствата на събесед­ника си, на съдържанието на неговото послание или и на двете неща едновременно - в зависимост от това, какво ви се струва, че сте разбрали погрешно и кое смятате за по-важно. За да фор­мулирате фразата, с която ще му покажете, че го слушате ак­тивно, си задайте следните два въпроса: „Какво чувства той?" и „Какво точно се опитва да ми каже?".

Когато изказвате на глас заключението, до което сте стиг­нали посредством активно слушане, поставете в центъра на фра­зата си онова, което си мислите, че иска да ви каже събеседникът ви, а после настойчиво го приканете да ви отговори без заоби­калки, като завършите с някой от въпросителните изрази „Прав ли съм?", „Така ли е?" или „Нали?". По такъв начин, ако зак­лючението ви е било правилно, той ще го потвърди, а ако е било погрешно - събеседникът ви ще поясни точно какво е искал да каже.

Активното слушане показва на събеседника ви, че го приемате

Ако се озовете в някоя от следните проблемни ситуации, кой от трите възможни отговора според вас е най-подходящ за слу­чая?

1. Детенце си е порязано пръстчето и заплаква.

а)  Всъщност, не е порязано много надълбоко.

б)  Спри да плачеш! Изобщо не те боли чак толкова много.

в)  Пръстчето наистина много те боли, нали?

2.  Близък приятел ви доверява: „Шефът ми каза, че не ра­ботя достатъчно бързо и че ще ме уволни, ако не си подобря тем­пото".

а)  Предполагам, че ще е най-добре да си налягаш парцали­те.

б) Не бива да му позволяваш да те унижава. Винаги можеш да си намериш друга работа.

в)  Казваш го така, сякаш работата ти наистина означава много за теб и ще те заболи, ако я изгубиш, прав ли съм?

3. Ваш съсед ви се оплаква: „Е, май съм изчерпал всички алтернативи. Ще ми се наложи да поканя майка ми да се преме­сти да живее с нас."

а)  Просто погледни на нещата по следния начин: майка ти те е отгледала и сега ти й се отплащаш за грижите.

б)  Обзалагам се, че тайничко се радваш, че отново ще жи­веете заедно.

в)  Безпокои те как ще се отрази това на семейния ви жи­вот, така ли е?

С първите два отговора при всяка примерна ситуация вие всъщност казвате на съответния човек как би трябвало да се чув­ства или какво би следвало да направи, като чрез тях изразявате одобрение или неодобрение, симпатия или насърчение. Подобен тип отговори почти не могат да помогнат на човека, който ви се е доверил, нито пък го удовлетворяват. В повечето случаи те по-скоро биха го накарали да си мисли, че вие не желаете да бъде­те замесвани в проблема, че не приемате насериозно чувствата му или че се съмнявате в способността му да се справи сам със затрудненията си.

Третият отговор, който е резултат от активно слушане, води до съвсем различни последствия. С него вие насърчавате съот­ветния човек да изрази докрай и напълно свободно емоциите си, което пък му помага да се отпусне и да бъде по-спокоен, вну­шава му усещането за уют и сигурност във ваше присъствие. Това, че сте проявили разбиране към неговия проблем и че сте го отразили огледално посредством активно слушане, без обаче да му отнемате правото на самостоятелно решение, показва на събеседника ви, че имате вяра в способността му да се справи сам с възникналите трудности и да открие най-правилния за себе си изход от създалото се положение. И нещо повече, фактът, че сте го изслушали, че сте разбрали чувствата и тревогите му и че сте го приели безрезервно, без критики, неминуемо ще го нака­ра да се настрои по-положително към самия себе си, да усети прилив на топлота към вас и на свой ред да прояви интерес към онова, което вие имате да му казвате.

Мнозина споделят, че след като престанали да съдят хора­та и вместо това започнали да ги слушат активно, взаимоотно­шенията им с тях значително се подобрили. Ето какво разказва един мъж по този повод:

„Всеки път, когато синът ми кажеше, че е получил лоша оцен­ка в училище, аз го питах: „Защо не учиш пo-сериозно?". Когато ве­черта жена ми кажеше, че сутриюпа била закъсняла за работа, аз й отвръщах: „Трябваше да тръгнеш по-рано от вкъщи". Спомням си как веднъж съвсем малката ми дъщеричка със сълзи на очи сподели с мен, че се страхува от тъмното, а аз й отговорих: „Не бива да се страхуваш от тъмното. Там няма нищо страшно". Съветите ми бяха разумни и логични, но в резумпат на скритите в тях критич­ност и нравоучителност близките ми започнаха все пo-рядко и по-рядко да споделят тревогите си с мен. Затова реших да променя подхода си. Миналата седмица жена ми спомена, че се била скарала със сестра си. Преди сигурно щях да й дам съвет и да й кажа нещо от рода на „Имаш само една сестра, затова по-добре опитай да се сдобрите". Сега обаче й отвърнах: „По гласа ти личи, че това те измъчва". А когато тя заговори, непрекъснато се стараех да я слу­шам активно, въпреки че буквално умирах от желание да й дам ня­кой разумен съвет. Но резултатът беше направо поразителен! Жена ми сподели с мен свои размисли и чувства, за които дори не съм и предполагал, че съществуват. И изглеждаше щастлива от възмож­ността, която й дадох, да си излее душата на воля, без каквато и да било смразяваща забележка от моя страна."

Активното слушане поддържа хода на разговора

Активното слушане е прекрасен начин да подтикнете дру­гите да разговарят с вас. Интересът, който им засвидетелствате, обикновено кара хората да говорят по-непринудено и по-подроб­но, фактът, че не сте настроени критично към изразяваните от тях мисли и душевни изживявания, ще им помогне да се чувстват уютно във ваше присъствие и да разкрият много повече от съкровената си същност, отколкото инак биха си позволили.

Нещо повече, активното слушане ще ви помогне да се отървете и от извечния проблем да не знаете какво да кажете. Ако често ви се случва да сте сякаш „с вързан език", вероятно причината за това е, че се опитвате да слушате внимателно два разговора едновременно: този с вашия събеседник и другия, кой­то водите наум със самите себе си. Вътрешният ви разговор се състои най-вече от тревоги относно изявата ви и впечатление­то, което правите. Но парадоксът е, че колкото повече се вслуш­вате в тревогите си, толкова по-малко успешно ще се изявявате.

Активното слушане ще ви помогне да се отърсите от тази ваша загриженост, да се съсредоточите върху думите на събе­седника си и да съпреживеете неговите чувства. И тогава с из­ненада ще установите, че колкото по-внимателно слушате събе­седниците си, вместо да си говорите наум, толкова по-лесно ще ви е да намирате какво да им кажете. А понеже вече сте им зас­видетелствали такова голямо внимание, много по-вероятно е и те също да ви изслушат с интерес, когато заговорите.

 

Най-често допускани грешки при активно слушане

Папагалско повтаряне

Мнозина от хората, които започват усвояването на актив­ното слушане, в един момент се улавят, че просто преповтарят със свои думи вече казаното от събеседника им. Например:

Лари:   Направо е страхотно.

Тед:   Добре се забавляваш.

Лари:   Най-голямо удоволствие ми доставя увеселител­ното влакче.

Тед:   Най-много харесваш увеселителното влакче.

Лари:   Надявам се, че още няма да си тръгваме.

Тед:   Искаш да останеш по-дълго.

Но подобни папагалски реплики създават само илюзия за разбиране. Истинското активно слушане изисква да изкажете какви заключения сте си извадили за смисъла, скрит зад думите на събеседника ви.

Пренебрегване или подценяване на чувствата

Съпругата:  Чувствам се като на маратон, с това вечно върте­не около децата по цял ден.

Съпругът:  Хлапетата май добре ти запълват времето.

Марджъри:   Чувствам се страшно потисната.

Джанет:  Малко си пооклюмала.

Мнозина пренебрегват или подценяват емоциите, които са доловили в събеседника си по време на активно слушане. Веро­ятно си въобразяват, че ако се направят, че не са ги чули, те ще отзвучат от само себе си. Но всъщност става точно обратното. Ако се правите, че не забелязвате съществуването и силата на чувствата, които изпитва събеседникът ви, това обикновено уве­личава тяхната интензивност, но ако покажете разбиране посред­ством активно слушане, ще постигнете пречистващ ефект и об­лекчаване на напрежението.

„Предварително" слушане

Хората говорят със средна скорост 125 думи в минута, а са способни да чуват около 400 думи в минута. Следователно, вие слушате три пъти по-бързо, отколкото говорите. Именно това ви кара понякога да нарушавате принципите на активното слу­шане и подтиква ума ви да блуждае някъде далеч напред, изпре­варил значително човека, който ви говори. Започвате да си мис­лите за най-различни други неща, вместо да слушате внимател­но какво казва събеседникът ви. Ето защо е необходимо да се упражнявате да съсредоточавате вниманието си точно върху ду­мите на говорещия.

Активно слушане на несловесните послания

Твърде често несловесните послания са много по-трудни за правилно декодиране, отколкото словесните. И това е така, за­щото един и същ несловесен израз - например усмивка или кръстосани ръце - може да бъде белег за най-различни, поняко­га противоречиви емоции. Ето защо в повечето случаи ще ви е от полза, ако проверявате дали сте разтълкували правилно не­словесните послания на събеседника си посредством следния процес, съставен от три етапа:

1.  Кажете на съответния човек какво от онова, което сте го забелязали да прави и сте го чули да казва, ви е подтикнало да си направите едно или друго заключение.

2. Кажете му какъв смисъл се крие според вас в действията му.

3. Попитайте го дали заключението, което сте си направи­ли, е правилно.

Например:

1.  Когато ти предложих да дойдеш с мен на курса по деко­ративно плетиво, ти ми отвърна спокойно: „Звучи забавно", а после смени темата на разговора. Мисля, че всъщност не ти се иска да идваш. Права ли съм?

2.  Току-що каза, че харесваш работата си, но в същото вре­ме се намръщи. Правилно ли съм те разбрал, че онова, с което се занимаваш, си има и добри, и лоши страни?

3. Непрекъснато се прозяваш и това ме кара да се чудя дали не би предпочела да се прибереш у дома си. Прав ли съм?

Ако не сте си извадили определени заключения, вероятно ще предпочетете да споделите със съответния човек наблюде­нията си, а после да го помолите да ви ги разясни. Например: „Откакто се запознахме миналия месец, ме каниш да излизаме само на обяд - никога на вечеря или да отидем на някое пред­ставление. Любопитно ми е да разбера защо е така?" или „Ко­гато преди малко споменах за каране на ски в планината, по ли­цето ти пробягна лека усмивка. Много бих искал да знам за какво си помисли в този момент".

Една колежка на Дейв, с която той всеки ден се размина­вал във фоайето на службата, изведнъж престанала да отвръща на поздрава му. След като това продължило близо седмица, той я спрял и й казал: „Пет дни поред ти се усмихвам и те поздравя­вам, а ти изобщо не ми отговаряш. Мисля си, че може би не­волно съм те обидил с нещо. Така ли е?". А тя му отвърнала: „О, не, нищо подобно, Дейв. Дядо умря миналата седмица и от­тогава само това ми е в главата, ходя като отнесена". Ако Дейв не си беше послужил с техниката за активно слушане на несловесните послания, той вероятно щеше да направи онова, което правят повечето хора - мълчаливо да предположи, че тя не го харесва и да започне да отбягва социалните контакти с нея.

Активно слушане на несловесните послания при делови ситуации

Най-удачният подход по отношение на нечии отрицателни несловесни послания е да отвърнете също несловесно. Да речем, че по време на делова среща човекът, с когото преговаряте, се обляга назад и кръстосва ръце пред гърдите си, с което неглас­но ви дава знак, че евентуално може да отхвърли вашето пред­ложение. От проучванията във връзка с езика на тялото знаем, че когато човек кръстоса ръце, онова, което чува и запаметява от провеждания в този момент разговор, намалява близо с 40%, а повечето му мисли стават отрицателни, ето защо по време на преговори е изключително важно не само да декодирате правилно несловесните послания на другите хора, но и да им отговаряте по един или друг начин, словесно или също несловесно.

Ако подходите словесно и кажете примерно: „Забелязах, че си кръстосахте ръцете. Дали не съм казал нещо, което да не ви е харесало?", възможно е съответният човек да ви отговори „Да, не харесвам предложението ви (или държанието ви, маниерите ви, вас самия)!", а това в повечето случаи ще сложи край на де­ловите ви взаимоотношения.

Ето защо, когато в делова ситуация декодирате при събе­седника си отрицателен език на тялото, опитайте да решите про­блема като подходите несловесно. Подайте на съответния човек някакъв предмет, който той да е принуден да вземе и да държи, а следователно ще трябва и да разкръстоса ръцете си. Свърза­ните с езика на тялото проучвания показват, че „отключването" на отрицателните пози на тялото „отключва" и отрицателното отношение, което пък ви дава по-голям шанс за постигане на по­ложителни резултати.

Накратко, при социално общуване най-добре е да подхож­дате към несловесните сигнали посредством словесни техники, докато в делова ситуация най-голям успех ще постигнете, ако им отговаряте също несловесно.

Допълнителни правила за активно слушане на несловесните послания при делови ситуации

При делово общуване главната ви цел обикновено е първо „да продадете" себе си, а после вече и своята идея, стока, услуга или предложение. В сферата на продажбите, първият етап от вся­ка сделка е добре познатият на всички „етап на слушане". При него целта ви е да задавате подходящи въпроси на потенциалния си купувач и внимателно да слушате отговорите му, така че да съберете необходимата ви информация относно неговата лич­ност, интереси и нужди, която впоследствие ще ви помогне „да продадете себе си", а после и своята стока. Следователно, уме­нието ви да слушате е пряко и тясно свързано с успеха на про­дажбите, на сделките и на преговорите ви. А немалкият ни опит доказва ясно и недвусмислено, че най-добрите „продавачи" на света са същевременно и най-добрите слушатели на света. Но освен че трябва да слушате внимателно потенциалния си клиент, знайте, че при деловите взаимоотношения има случаи, когато не можете да използвате някои от уменията, с които обикновено бихте си послужили при социално общуване.

Не слушайте с молив в ръка

Слушането с молив в ръка е напълно в реда на нещата по време на фирмено събрание, конференции, семинари, лекции - тоест винаги, когато от вас се очаква да си водите бележки. Но ако по време на делови срещи извадите молив или писалка и за­почнете да си записвате едно-друго от водените разговори, с този ваш жест ще накъсате и дори може да прекъснете потока на мисълта на човека, с когото преговаряте. Той не само ще ви по­мисли за неучтиви, но може и да реши, че си записвате нещо ка­зано от него, което не би желал да бъде огласяване пред други хора. Най-добре е да си запишете бележките след приключва­нето на деловата среща, когато вече не сте в присъствието на съответния човек.

Имитация на слушане

След като вече знаете, че слушате три пъти по-бързо, от­колкото говорите, то ви е пределно ясно, че се налага да се по-упражнявате, за да станете съзнателен слушател, и че ще ви е необходимо да понатрупате практика, за да можете ефективно да прилагате това свое умение, особено пък ако слушате някой, който говори по-бавно от самите вас. Припомнете си колко пъти сте седели, гледали сте този човек в очите, усмихвали сте му се, кимали сте утвърдително с глава, а междувременно сте мисли­ли за наближаващата ваканция, за мазното петно върху ризата му, за предстоящото същата вечер парти или за следващата си делова среща. И си спомнете колко пъти съответният човек ви е хващал натясно с въпроса: „Е, какво смяташ за това?". Тоест, били сте уловени да се преструвате, че слушате, а като единствен отговор на въпроса си събеседникът ви е получил само вашето стреснато „А?". Веднъж Алън Пийз бе заловен, че имитира слу­шане, от един твърде бавно говорещ търговец, който го попита: „Би ли искал да ти го повторя това, последното, Алън?" „Кое последно?", на свой ред попита Алън. А човекът отвърна: „Това, което ти казах след „Добро утро, Алън, радвам се да те видя от­ново"!"

При делово общуване, ако човекът срещу вас ви залови, че имитирате слушане, първия път вероятно ще си измисли някак­ва причина, за да ви оправдае пред самия себе си, но ако ви за­лови втори път в същото прегрешение, това вече ще е непрос­тимо. При втория път ще изгубите цялото му доверие.

При имитацията на слушане винаги съществува и опасност­та да пропуснете някаква важна информация, която би могла да ви помогне да постигнете положителни за вас самите резултати.

Научете се да бъдете активни слушатели

Най-лесният начин, по който можете да усвоите и да овла­деете изкуството на активното слушане, е да накарате другите хора да ви препредават със свои думи репликите и забележките ви. Ако искате да сте сигурни, че даден човек разбира правилно вашите послания към него, накарайте го да използва активното слушане, като му кажете: „Бих желал да ме слушаш внимател­но, а после да ми казваш какво си ме чул да изричам. Не ми из­казвай твоето мнение, нито се опитвай да ми предлагаш реше­ния за проблема ми. Просто искам да знам, че ме разбираш."

В заредената със силни емоции атмосфера на караница или на разгорещен спор, посланията на замесените хора лесно мо­гат да бъдат изтълкувани погрешно, ето защо в тези случаи ак­тивното слушане е особено ценно. Кажете на човека, с когото спорите: „За да можем да бъдем сигурни, че се разбираме пра­вилно един друг, нека опитаме нещо ново. Всеки път, щом свършиш да говориш, преди да ти отговоря, аз ще ти предавам с мои думи какво съм те чул да ми казваш. Ако се окаже, че съм възприел и изтълкувал думите ти погрешно, опитай отново, до­като не те разбера правилно. И те моля и ти да правиш същото по отношение на това, което аз ти говоря. Става ли?" После за­почнете да разговаряте, като преминавате внимателно през от­делните етапи на този процес - говорете и питайте другия какво е чул и разбрал от думите ви, после на свой ред го изслушвайте внимателно, активно, казвайте му какво сте разбрали и го пи­тайте дали тълкуването ви е правилно.

Бъдете съзнателни слушатели

И за да приключим с темата - бъдете съзнателни слушате­ли, когато разговаряте с хората. Съзнателното слушане означа­ва да слушате с всичките си сетива и изцяло да отдадете внима­нието си на събеседника. Съзнателният слушател слуша с уши­те и с очите си, с ума и с душата си, с цялото си тяло. Когато слушате съзнателно, наклонете се леко към говорещия - и мис­ловно, и физически. Слушайте напрегнато по време на целия раз­говор. Съсредоточете вниманието си не само върху всяка дума, която излиза от устата на събеседника ви, но и върху начина, по който я казва. Именно така можем да се учим от другите. А в резултат на съзнателното слушане самите вие ще станете по-по­пулярни сред хората и ще имате по-щастлив и изпълнен с пове­че успехи живот.

 



Тагове:   как,   успех,


Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: minchev
Категория: Забавление
Прочетен: 2373448
Постинги: 949
Коментари: 1447
Гласове: 279
Архив