Как да започвате разговор

"Нa секундата реших, че ще се оженя за нея. Периодът на ухажване щеше да бъде просто една формалност. Но какво мо­жех да й кажа, за да се запознаем? „Искаш ли малко дъвка?" ми звучеше доста простовато. „Здравей!" ми се стори доста безличен поздрав за бъдещата ми съпруга. Май щях да избързам, ако й заявях откровено: „Обичам те! Изгарям от страст по теб!" „Искам да те направя майка на моите деца" ми звучеше доста предвзето. Затова и нищо не казах. След малко автобусът спря на нейната спирка, тя слезе и никога повече не я видях." Край на историята.

Безкрайно лесно е да започнете разговор с непознати, сти­га да знаете как да подходите към въпроса. Ще ви запознаем с няколко простички стратегии, чиято полза самите ние оцених­ме с течение на времето.

Първо, насочвайте се към хора, които изглеждат достатъч­но открити и склонни да подхванат непосредствен разговор с вас. Повечето хора се радват на всяка предоставена им възможност да се запознаят с някой нов човек, ето защо спокойно можете да смятате за подходящ обект всеки, който е сам и не е погълнат от някаква дейност.

Подходящите обекти вероятно ще ви покажат, че се инте­ресуват от вас, като от време на време ви се усмихват и ви хвърлят по някой поглед; като държат ръцете и краката си не-кръстосани, тоест в.открита позиция; или като седят с кръсто­сани и обърнати във вашата посока крака, което на несловес-ния език на тялото е белег за интерес.

Ако представители на противоположния пол се чувстват привлечени от вас, възможно е да ви го покажат и по някои до­пълнителни начини - например като пооправят прическата или дрехите си, като докосват (или погалват) някои части на тялото си или някой предмет (например чашата си или стола), или като ви позволят да ги „уловите", че ви гледат, а после да задържат за секунда погледа си, вперен в очите ви, преди да го отклонят встрани.

Щом решите с кого ще се запознавате, следващото, което трябва да направите, е да се усмихнете, да установите визуален контакт със съответния човек и да го заговорите.

Въпреки че повечето хора се притесняват и трескаво се мъчат да открият коя е „вълшебната" уводна фраза за започва­не на разговор с непознат, проучванията сочат, че каквото и да кажете, то е почти без значение. И все пак, отрицателно звуча­щите уводни фрази обикновено не събуждат у другите хора же­лание да завържат разговор с вас и вероятно ще дадат лош тон на запознанството ви. Веднъж, в някакъв нощен клуб, един мъж се приближил към сама жена с намерението да се запознае с нея и като уводна фраза заявил: „Господи, направо не мога да пона­сям цялата тазя гърмяща музика!", а тя му отвърнала: „Защо то­гава просто не си тръгнете?".

Когато се запознавате с някого, не е необходимо всичко, което казвате, да е непременно остроумно или дълбокомислено - и най-простичките забележки вършат чудесна работа. Важно­то е да се възползвате от всяка удобна възможност, за да уста­новите контакт и да подтикнете познанството към развитие. Ако съответният човек също иска да се запознае и да се сближи с вас, то той вероятно сам ще ви предостави някоя информация, която ще позволи и на двама ви да откриете общи интереси, така че да насочите разговора към по-лични теми.

Никак не е трудно да се измислят начални фрази за запоз­нанство. По принцип разполагате само с три възможни теми, от които да избирате за какво да заговорите:

*  За ситуацията, в която сте.

*  За другия човек.

*  За вас самите.

Разполагате и само с три начина, по които да започнете раз­говора:

*  Като зададете въпрос.

*  Като изкажете мнение.

*  Като изтъкнете някой факт.

Основната ви цел като начало е да заинтригувате или да въвлечете в разговор съответния човек, ето защо обикновено е най-подходящо да започнете с някой въпрос към него. Въпро­сите със затворен край вършат добра работа, стига да не зада­вате прекалено много от тях един след друг. Изказването на мне­ние също е подходящ начин за започване на разговор - опреде­лено по-удачен, отколкото изтъкването на някой факт. Ако за­почнете с факти от рода на „Днес автобусът закъсня" или „Чу­десен ден", вие всъщност не въвличате в разговор другия човек, а му прехвърляте топката той да се опита да завърже разговор с вас, като ви зададе въпрос или изкаже някакво мнение, което обаче може и да не стане.

Започване на разговор за ситуацията, в която сте

Започването на разговор за ситуацията, в която сте и два­мата, обикновено е най-добрият и най-лесният от трите възможни варианта за завързване на запознанство. При него има по-малка вероятност да предизвикате чувство на неудобство у другия чо­век, отколкото ако заговорите за него, и съществува по-голяма възможност да го въвлечете в разговор, отколкото ако загово­рите за вас самите.

За да започнете разговор за ситуацията, в която сте, първо се поогледайте наоколо и си набележете някои интересни или любопитни неща. Използвайте правилото за двойната перспек­тива - постарайте се да подхвърлите тема, по която предполага­те че другият човек също би желал да говори. Това е особено лесно, ако двамата сте в общ образователен курс, в работна об­становка или в някоя група по интереси (например за самотни майки и бащи), в благотворителна организация или в някой клуб от рода на „Ротари".

След като сте задали вашия въпрос или сте изказали някак­во мнение, слушайте внимателно какво ще ви отговорят. Пред­лагаме ви няколко примера за уводни фрази. Но не забравяйте, че те не са с нищо по-добри от всички други, за които и сами можете да се сетите. И помнете, че да кажеш каквото и да било при всички случаи е сто пъти по-добре, отколкото да не кажеш нищо.

В сауна: „О, въглените тук са направо нажежени до бяло! Можете ли да ми кажете това оказва ли по-добър ефект?"

На конни състезания: „Кой кон смятате, че ще победи? Защо мислите така?"

В изложбена зала: „Какво мислите, че е искал да каже худож­никът?" (Веднъж Алън Гарнър в продължение на един час стоял пред произведение на Пикасо и задавал този въпрос на различни хора, като завързал толкова много разговори, че се пообъркал и в един момент задал същия въпрос на човек, с когото вече бил говорил и който се бил върнал да погледне повторно картината. Вторият отговор, който получил на въпроса си, бил: „Да ви кажа правичката, не мисля, че Пикасо е успял да обогати с нещо по-различно произведението си през последните двайсет и пет мину­ти, докато ме нямаше". После и двамата се разсмели. Алън раз­крил на човека, че провежда експеримент, свързан с новата му книга, и така се впуснали в разговор за книгата.)

На опашка за билети за кино: „Какво сте чували за филма? Какво ви накара да пожелаете да го гледате?"

На пазар: „Забелязах, че купихте артишок. Винаги ми е било любопитно... Как всъщност го приготвяте?"

Към съсед: „Моравата ви е винаги свежозелена. Каква е тай­ната?" или „Невероятен сте! Какво майсторите пак?"

В асансьор: „ Това вероятно е най-бавният асансьор на све­та." (Възможно е и да не ви звучи като най-страхотната уводна фраза, но почти всеки човек може да сравни този асансьор с ня­кой друг, някъде другаде - и ето ви тема за разговор.)

В обществената пералня: „Бихте ли ме посъветвали на коя програма да включа?" или „Бихте ли ми казали колко прах е доб­ре да сложа?" (При този въпрос една жена започнала да се пре­вива от смях, а после описала как веднъж била сложила прека­лено много прах, а когато се върнала малко по-късно, цялото помещение било в пяна! После разговорът преминал към об­съждане на това, как много хора смятат, че „колкото повече -толкова по-добре", например по отношение на витамините, ко­ето пък довело до обмяна на опит относно използването на ви-таминни добавки.) „Извинете, в кое отделение да сипя праха?" (Докато показвала, запитаната жена отбелязала, че този прах е много по-добър от онзи, който използвала в Унгария и който изобщо не почиствал мръсотията. Което пък дало възможност за въпрос с отворен край относно Унгария.)

В класна стая: „Какво сте чували за учителя", „Вчера от­съствах. За какво говорихте?", „Как мислите, какво ще ни да­дат на изпита?"

При всички случаи: „Какво ви накара да се захванете с този вид бизнес?"

На парти: „Как се озовахте тук?" (Знайте, че каквото и да кажете, то при всички случаи ще е по-добро от „Не съм ли ви виждал някъде изпреди?". Алън Пийз неведнъж задавал този до­саден въпрос, за да види каква ще е реакцията на хората. Най-забележителният отговор му бил даден от една млада жена: „Ве­роятно - аз работя в зоологическата градина.")

Започване на разговор за другия човек

Повечето хора обичат да говорят за себе си и с удоволствие ще откликнат на всякакви въпроси или доброжелателни забе­лежки, свързани с тях самите. Преди да приближите към съответния човек, обърнете внимание какво прави, как е облечен, какво казва или какво чете, и си помислете какво още бихте же­лали да узнаете за него.

На парти: „Интересен жакет имате. Бихте ли ми казали как­во означава символът на апликацията?"

На улицата: „Изглежда сте се изгубили. Мога ли да ви по­могна?"

По време на спорт: „Вие сте най-добрият играч тук. Как тре­нирате?"

След събрание: „Забележката, която направихте, беше мно­го интересна. Кажете ми, как мислите, защо използването на слънчевата енергия не се развива по-бързо?"

Към полицай: „Бих искал да стана полицай. Какво трябва да направя?"

Когато срещате някого, когото сте виждали и преди: „Не сме ли се срещали в „Ротари"? Казвам се Алън. Какво ви нака­ра да се присъедините към този клуб?"

Задминавайки някого, който върви бавничко, докато вие тичате: „Да ви откарам ли?" (В отговор на тази забележка хо­рата обикновено се разсмиват. И тогава вие също можете да се засмеете, да спрете и да завържете разговор. Ако не получите отговор, поне имате прекрасната възможност незабавно да се от­теглите с достойнство - тичайки!)

Когато и двамата тичате: „Каква марка са обувките ви? Какво ви накара да изберете именно тази марка?"

В ресторант: „Имате ли нещо против да седна на вашата маса?" (Писателят Хенри Милър ненавиждал да се храни сам и честичко използвал тази уводна фраза. Представете си само с колко много нови хора се е запознал благодарение на нея - хора, които никога не би познавал, ако тихо и кротко се беше наста­нявал на първата попаднала му свободна маса. От личен опит можем да ви уверим, че само около 20% от хората ще ви отка­жат, обикновено с извинението, че чакат някого или че смятат да поработят, докато се хранят.)

Някои психолози препоръчват да се използват уводни фра­зи, които направо издават интереса ви към другия човек. Напри­мер: „Здравейте, изглеждате интересен човек и бих искал да се запознаем" или „Здравейте, на няколко пъти съм ви забелязвал тук и си помислих, че ще е добре да дойда и да ви се представя". Според мнението на тези психолози, подобен пряк подход към запознанство прави много по-силно впечатление на другия чо­век, отколкото различните завоалирани форми на интерес, а при всичките тези толкова много хора и толкова разнообразни сти­мули наоколо, които разсейват вниманието, за всеки е жизнено­важно да направи впечатление. Основното предварително изис­кване при избора на този начин за запознанство е да съберете кураж.

Започване на разговор за вас самите

Независимо че са широко разпространени, особено сред са­мотните хора, уводни фрази относно вас самите рядко стимули­рат разговор. Както отбелязва Дейл Карнеги непознатите за вас хора са много по-заинтересувани да говорят за самите себе си, отколкото за вас. Никога не започвайте да давате сведения и да говорите за себе си, освен ако не са ви задали конкретен въпрос. Ако другият човек не ви попита сам за семейството, професия­та, интересите или заниманията ви, значи той просто не се ин­тересува от по-близко запознанство с вас.

Каквото и да говорите, както и да се държите най-важното правило е: БЪДЕТЕ ЕСТЕСТВЕНИ! Няма нищо по-смешно от това някой да се прави на супер умен, примерно, и на 10 мин. да се издаде, че всичко е поза и високопарни приказки. А ми се е случвало. Аз съм еди-си-какъв, има висше от-незнам си-къде... вижте ме колко съм велик! Говори едни празни приказки, използва едни термини страшна работа. Обаче изведнъж нещо се разсея и си пролича, че всичко е поза. Е моментално загубих интерес! А ако беше се представил такъв какъв то е можеше и да е забавно. Не казвам да се държи все едно сме приятели от детинство, ама без преструвки можеше и да излезе нещо. Поне щеше да се получи интересен разговор. А сега бях принудена да слушам някакъв самовлюбен пуек! :-)) Така, че ако не сте сигурни какво да кажеше, не говорете глупости, а се усмихнете. Това винаги има положителен ефект.