Дотук имаме един убит ембрион (Х), едно полуживо дете (Жаклин) и едно дете с проблеми (Мери)

Тия дни Джон Матюс, англичанин, загуби своя облог със смъртта. Болен от рак, той заложи на това, че ще доживее до лятото. Но не успя.

Загуби и 100 паунда. Което е без значение, освен за заложната къща. Състезанията със смъртта са симпатични и задължителни. На тях се основава прогресът.

Само че състезанията със смъртта трябва да са единствено само за твоя сметка. Като при Джон Матюс.

Докато при бабата майка от Русе 62-годишната психиатърка нещата не са само за нейна сметка. Дотук имаме един убит ембрион (Х), едно полуживо дете (Жаклин) и едно дете с проблеми (Мери). Никой не може да спори със сметката, която животът му носи накрая на обилния обяд от възможности, в който живее модерният свят. Някой ще трябва да плати за експеримента и състезанието със смъртта, което тази жена обяви.

А докторите охотно й помогнаха

В името на рекорда. Животът ни е апотеоз на егоизма. Състезанието за вечна младост, обявено от Фауст и Мефистофел, добива гранични размери. Със същия успех хората, които си мислят, че им липсва нещо, си слагат импланти в гърдите. Поправят се житейски грешки - може да си присадите химен. Може да си присадите и коса. Понякога "трябва" да се смени полът на някого. Някои битки със смъртта са безобидни. Някои са страшни, но сметката се плаща лично. При други сметката се плаща от всички. Най-често това издава неистов стремеж и признание за най-голямото човешко нещастие - липсата на реализация. Днес сметката на баба мама ще бъде платена от Недоносените - три броя.

Може да правите каквото искате в този живот, но накрая всичко се плаща на Касата. Вселената е един голям мол, в който всекиму е дадено всичко. Но на изхода сметката трябва да се плати. Рекламации не се приемат. Хората у нас забравиха за Касата - те  се опитват да превърнат греха в правило.

Дори в нови възможности. Често за греха се питат - къде е?! Къде е грехът в това някой да иска да стане майка на 62?
Къде е грехът в това да си сложиш гърди на 16 години? На същото място - подобряваме живота си, без да го живеем. Цици без раждане и утроби със закъснение. Истинският въпрос (не присъда) е дали е можело бабата майка да роди на 22? На 32 или 42? Защото срокът е до 53. А това, което се случва, е жонглиране с ембриони. Циркът на утробите.
Опитваме се да забравим, че в Големия мол на живота не може да се моташ вечно. Гонят те по някое време. Каквото си взел - взел.

Всичко обаче трябва да се плати.

Възхищаваме се искрено на желанието на една жена да стане майка. Философията на новата епоха се нарича "сексът и градът" където възможностите са неограничени - все едно си на гол купон с коктейл у Дявола.

Възхищаваме се искрено на чудесата на медицината. Все едно си на коктейла на Безсмъртието. Шведската маса предлага - чужда клетка, чужда утроба, кувьоз - поредица от доусъвършенстване на живота, който сами сме сбъркали. Прогресът продължава неумолимо. Докато един ден не създадохме Мери, Жаклин и ембирона Х. Моля настойчиво да се отбележи - ембриона.

Истеричното желание да победим природата е познато - сигурно то е безкрайно. Истеричното желание да разтегнем моралните категории до баба майка ще продължи и нататък. Ние сме достаизвратена нация - от клуба на педофилите, които безнаказано правят деца на 12-годишни момичета, стигаме до клуба на раждащите геронтофили. От клуба на обичащите животните стигаме до спасяване на кучета и пренебрегване на ухапаните детски глави. Вече сме толкова чувствителни, че понякога не четем страшните страници във вестниците. Но със смях и ужас трябва да признаем, че сме на път да разрешим некрофилите и зоофилите.

Клубовете по интереси се развиват в името на свободата - стига всичко да е по взаимно съгласие. В същото време никой не ражда деца. В същото време това, което се случва с бабата майка и нейните бебета, ни се представя като красива приказка в името на живота. Докато красивата приказка в името на живота не се случва. Ние сме толкова модерни, че успяхме да имплантираме на една стара жена усещането за майка.

Тя това си го беше поръчала. И нямаше да имаме нищо против, ако това беше само за нейна сметка - като при Джон Матюс, англичанина, който се опита да победи смъртта. Сметката идва - на нея пише три имена - Мери, Жаклин и ембриона. Моля настойчиво да се отбележи ембриона. Защото имплантациите на живот продължават, докато животът - не.

Мартин Карбовски, Стандарт

автор: Мартин Карбовски, Стандарт