Много са подходящи за смесени култури. В центъра може да имат приспособление – скеле, за домати и краставици. Много е добре да се направи капково поливане. Идеалният вариант е да са под прозрачен покрив: зеленчуците ще боледуват по-малко от гъбични заболявания. В стените може да има цепнатини за висящи растения – например, ягоди. Контейнерът се прави без дъно: за влагообмена е нужна връзка с почвата.

Запълва се със смес от пръст и ораника. На дъното – грубата и още неизгнила, гниещи стъбла, клонки, плодове. Трябва да се добави малко азотен тор. Средният слой е от недозрял компост, полуизгнил тор, слама, царевични кочани и други растителни отпадъци. Отгоре – готов компост с пръст. Контейнерът се запълва постепенно. Във всеки слой се добавя земя – примерно половината по обем и по въможност – хранителни отпадъци. Добре е да се добавят и порести материали: пясък или льосова почва, торф, натрошени тухли, керамзит, перлит, вермикулит – каквото ви се намира. Отгоре контейнерът се покрива за през цялото лято с подложка.
През първата година такава почва сляга с 15 – 20 см, затова е добре контейнерът да се запълва с връх, а капковото поливане да се поставя на повърхността.
Все по-често виждам в списанията дитирамби за високите лехи. Несъмнените им достойнства са:
а) Красиви, няма боклук и безпорядък;
б) Удобни са за работа – не се налага да се навеждате;
в) Огромен обем: и на скелето за увивни култури, и на повърхността на компоста, и отстрани за висящи растения;
г) Големият обем хранителен компост не изисква често поливане и торене;
д) Запълнена през пролетта, високата леха се нагрява сама, бързо се затопля на слънце – готов парник за ранни зеленчуци;
е) Не изисква разрохквае, а плевене – съвсем малко;
ж) Заема минимум място.
Но едновременно с това:
а) Трябва да се строи, за което трудно се намират сили и средства;
б) Трябва много органика за запълването й;
в) Органиката трябва да е качествена и хранителна.
Тези три недостатъка са пречка контейнерът да стане общодостъпен. Мои познати, които построиха класически контейнери под покрив, са много доволни от резултатите: краставиците и доматите почти не забелязват болестите и растат до студовете, изключително удобно е да се работи. Изобщо, контейнерът е почти парник и има смисъл да се строи.

ЗА ПОЛИВАНЕТО на контейнера е най-добре, разбира се, да използвате капкови ленти, например Т-Таре. Но в Русия те все още са рядкост. Налага се да измисляме собствени начини.
Може да вкопаете няколко вертикални съда: тръби с отвори, пластмасови бутилки. Хубави са 5-литровите пластмасови бутилки от минерална вода. Напълниш ги няколко пъти – и това ти е цялото поливане. В този случай почвата не се уплътнява, което е много важно. Също може под подложката да се заровят надупчени с отвертка маркучи. Единият край на маркуча е запушен, другият стърчи на повърхността. Ако трябва да се полива, съединяваш с поливния маркуч, пускаш лекичко вода и за 15 – 20 минути си свободен. Главното е да не забравиш да спреш водата навреме.
Почвата, която съдържа много органика и влага, интензивно преработва и отдава хранителни вещества на растенията. Затова контейнерът добре реагира на комплексните минерални подхранки. Достатъчно е да ги пръскате веднъж в месеца – през май, юни и юли.

ПОКРИВЪТ от прозрачна пластмаса или многослоен поликарбонат е скъп, но има много преимущества. Както показва опитът, под него почти няма роса – главният разсадник на болести. Доматите почти не „изгарят“ от фитофтората, а краставиците – от пероноспората (псевдобрашнестата мана). Освен това, покривът създава благоприятен микроклимат, разсейва слънчевата светлина, спасява от град и проливен дъжд.
СКЕЛЕТО е добре да се направи стабилно и от метал: първо, заради силните ветрове, и второ, теглото на увивните растения през лятото достига до 50 кг на метър.
През пролетта контейнерът бързо се затопля. Краставиците и доматите може да се засяват направо на място, в центъра, като лехите се покрият с найлон. През април–май лехата дава реколта от репички, градински крее и салати. През юли на централното скеле започват да зреят доматите и краставиците. Върху компоста те дават повече листна маса, затова трябва да се кършат. Като отстраните излишната листна маса и страничните разклонения на доматите и краставиците, на лехата може да посадите моркови, гулия. А през есента можете да отгледате реколта от салати, рукола, есенни репички. За през зимата лехата се покрива със слама, шума. През пролетта се добавя нова порция компост.
Може да се използва силата на пролетния компост, без да се строи контейнер. Достатъчно е към компостната купчина да се пристрои допълнителен отсек. През пролетта тук се хвърля лежалият под найлон недозрял компост. В него се засяват тиквички, тикви, краставици, салати. През тази година в моя компостник зеленчуците поникнаха сами – от изхвърлените отпадъци и плодове. Те изпревариха почти с един месец останалите, които бях посадил с разсад, и се развиват толкова бурно, колкото в лехите при най-добрите грижи.
http://www.daznaeshkak.com/objid/226-Malka-fabrika-zelenchuci/