Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. mt46
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Постинг
29.05.2010 16:29 -
Зеленчуци от морските дълбини
Зеленчуци от морските дълбини |
Морски спагети Himanthalia elongata Освен различните риби, мекотели, ракообразни и други морски твари, основни продукти в страните от Източна Азия са водораслите. Всяка година в Китай се консумират над 8 милиона тона от тях, а японците за същото време използват поне 9 милиарда листа нори, за да завиват с тях суши. При все че естествените морски ресурси изглеждат неизчерпаеми, азиатците благоразумно, и то още през ХVІІ век, са започнали да разработват начини за култивирането на онези видове водорасли, които ги вълнуват кулинарно. Източна Азия винаги е била непонятна и озадачаваща част от света за европейците. Застиналите лица, спокойното отношение към преходността на живота и неочакваните действия сякаш са в основата на това неразбиране, а необичайните кулинарни изненади само допълват разликите между двата противоположни края на Евразия. Все пак в последните десетилетия западният свят започва да опознава и приема, при това с подчертана охота, много от обикновените за Изтока, но доскоро немислими за по-голямата част от Европа и Северна Америка продукти. Зашеметяващи с дължината си, бреговите ивици на Китай, Япония и Корейския полуостров още от зараждането на човешката цивилизация по тези места са осигурили първото място на морската храна във всекидневната диета на хората там. Освен различните риби, мекотели, ракообразни и други морски твари, основни продукти в тези страни са водораслите. Всяка година в Китай се консумират над 8 милиона тона от тях, а японците за същото време използват поне 9 милиарда листа нори, за да завиват с тях суши. При все че естествените морски ресурси изглеждат неизчерпаеми, азиатците благоразумно, и то още през ХVІІ век, са започнали да разработват начини за култивирането на онези видове водорасли, които ги вълнуват кулинарно. В Япония се използват поне двайсет вида от растителните морски дарове, всеки от тях със различен цвят, текстура и вкус. Споменатите вече нори Porphyra освен за основното си суши-предназначение, служат и като подправка в различни супи и сосове. Под името комбу в Азия се подвизават няколко вида кафяви водорасли. Обикновено те се използват изсушени, нарязани на тънки ивици или стрити на прах, за да овкусят ястия с риба, месо и ориз. Комбу са източник и на глутаминова киселина, която е естествения заместител на отречения от здравословна гледна точка мононатриев глутамат. Така тези водорасли се явяват и основния носител на петия вкус - умами.
В интерес на истината част от морските народи на Европа също са развили вкусово влечение към някои от изобилстващите в Атлантическия океан морски растения. Типично ястие за закуска в Уелс е "лейвър бред", който се приготвя от варени дълго време червени водорасли лейвър Porphyra (близки, но все пак различни видове от нори). Получената желирана паста се овалва в овесени ядки и се пържи. В Ирландия все още доста разпространен навик е дъвченето на сушени "дълс" Palmaria palmata, а писмени източници от 10 век разкриват, че в Исландия още тогава събирането им е било регулирано от властите. Млякото за нормандския десерт "бланманж", чийто произход може да се проследи още от Средновековието, се сгъстява като в него се варят друг вид червени водораслинаречени ирландски мъх Chondrus crispus. В последните години водораслите привлякоха вниманието и на много от най-известните шеф-готвачи. Хестън Блументал създаде за дегустационното меню на The Fat Duck ястие наречено "Звукът на морето", в което освен морски копър, различни миди и охлюви, взимат участие и четири разновидности водорасли - комбу, дълс, хиджики и уакаме. Допълнение към усещането за морски бряг е напитката с познатата и от Черно море морска салата, сос от стриди и дейонизирана вода, както и слушалки и i-pod със записани разбиващи се в брега вълни. Една от новите идеи на неуморния Блументал е да покрие вентилаторите в ресторанта си с водорасли, така че да засили усещането от аромата и вкуса на рибните специалитети.
Испанските колеги на англичанина не остават по назад в приложението на новите зеленчуци в техните ресторанти. През 2006 в El Bulli Феран Адриа създаде El Mar - диня с пяна от морска вода и поне 15 вида водорасли, а на миналогодишния Madrid Fusiуn шеф-готвачът отдели голяма част от времето си, за да говори за новостите около морските растения и висшата кулинария, съвсем в съзвучие с проведената комбинирана дегустация на различни водорасли и испански вина. Пак там Педро Субихана от Akelarre в Сан Себастиян приготви лангустини обвити в прах от черупките им, сервирани в компанията на зелени водорасли. Несъмнено целият този древен и съвременен интерес има своите основания. Изключително разнообразни по цвят и структура водораслите имат и необичаен за сухоземните растения химичен състав. Той определя както необикновените им вкусови качества, често описвани като "вкус на море" или "приятен привкус на йод", така и много диетични и лечебни свойства. Повече от 500 вида водорасли потенциално могат да се използват за храна и то без никакъв компромис с естетиката на обонянието и вкуса. Очевидно е невъзможно всички те да се опишат, но запознанството с някои представители предоставя много възможности за нови гурме-избори.
Суровите уакаме Undaria pinnatifida имат аромат напомнящ на стриди и много нежна, хрупкава текстура. Съдържат голямо количество глутаминова киселина, която ги прави чудесна съставка и гарнитура за която и да е храна. Освен това са и с високо съдържание на белтъци, фибри, витамини и минерални вещества. Когато се сварят уакаме променят масленозеления си цвят в тъмнозелен и така започват да приличат на спанак, когото могат да заменят във всеки един случай. Himanthalia elongata или морските спагети се появяват като по чудо по океанските брегове в разгара на зимата, но достигат най-добро качество в средата на пролетта. Тогава сочните тъмнокафяви ленти се събират на ръка, за да станат един от най-разнообразно използваните в кулинарията водораслови продукти. Приготвени с пресен чесън, ориз или паста те неимоверно обогатяват с деликатния си морски аромат всяка една трапеза на експериментиращи ценители. Атлантическият вид кафяви водорасли Laminaria ochroleuca образуват красиви подводни горипо скалистото дъно. Предлагат се под азиатското име комбу и са много ценени заради аромата си и плътната месеста структура. Заради многото разтворими фибри комбу са чудесен сгъстител за сосове и яхнии. Рибите и месата завити с широките дълги ленти засилват вкуса си заради глутаминовата киселина. Леко запечени във фурната и стрити на прах комбу са и удивително приятна подправка. Захарните комбу Laminaria saccharina за разлика от обичащите скалите им роднини растат на пясъчно дъно и достигат до 3 м дължина. Леко сладкият вкус, леко хрупкавата текстура и глутаминовата киселина ги прави чудесен ингредиент за всяко едно солено блюдо. Ако се готвят заедно с бобови варива, тези водорасли намаляват времето за приготвяне, но освен това подобряват вида и аромата на ястията. Красивият яркозелен цвят на морската салата Ulva rigida, сочността и ароматът й на скариди и рачешко месо осигуряват възможността тези водорасли да се използват в многобройни готвени ястия с риба, месо, зеленчуци или варива, както и в сурово състояние като част или основна съставка на салати. Благодарение на интензивния морски аромат и забележителните си хранителни свойства оцветените в тъмночервени или виолетови тонове с металически блясък водорасли Porphyraса най-изполваните в кулинарията морски растения. Въпреки че са доста тънки тези водорасли могат да се варят, пекат или дори пържат. Те са оригинална и същевременно много вкусна добавка към блюда с риба и морски дарове. Ирландския мъх Chondrus crispus са дребни червени водорасли, които растат в зоната на прибоя на Атлантическия океан. Вероятно заради вкуса на морски миди и охлюви и желиращите си свойства тези растения са едни от първите водорасли, които са използвани от европейците за храна. Месести и с текстура наподобяваща хрущял те са чудесни за чорби, крем супи, пюрета и яхнии. Дълбините на морето са може би най-недостъпните места в нашия свят, но невероятни създания като водораслите могат да внесат частица от тази необятна загадъчност дори и в нашата храна. http://www.bacchus.bg/show.php?storyid=488077 |
САЩ забрани татуировките на морските си ...
Морските вълни са горчиви
Концесиониране на морските пристанища в ...
Морските вълни са горчиви
Концесиониране на морските пристанища в ...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 279
Блогрол