Простряна като птица в смърт обречена.

Мълчи самотницата,пак мълчи.

Помилвам я с длани разсъбличам я.

Притискам я и тихо и шептя.

Красива като полет на сърцето,

залива ме с любовна суета.

По струните й пръсти щом прокарам

звукът отлита бързо в ноща.

И ето,че отново не съм същия.

Мъждукащ огън в мен се разгоря

На Марияна

A з съм там  където си и ти

Моя свят е където сме двама

Моят дом са твоите очи

Моята болка е твоята зима

Твоята радост  са моите дни

 Толкова трудно аз те намерих

Толкова щастие с теб изживях    
Никога никога не ще го забравя                          

Зимата идва но с теб не е страшна

Мъката с тебе е сладка дори

Децата ни те с любов са създадени

Стръкчета нежни красиви цветя

С  тях се реем в простор от мечти

С тяхната болка радост и щастие

Ние живеем и мислим дори