Научните трудове на проф. Ян Стивънсън поразяват читателите не по-малко от фантастичните романи. В тях можеш да намериш потресаващи истории. Сега авторът, издал някога първата си книга “Двайсет случая на предполагаема реинкарнация” е събрал повече от 2600 официално регистрирани случая на “опит от предишен живот”.
Според проф. Стивънсън големи бенки или уродства се намират там, където е била нанесена смъртоносна рана в предишен живот. Вниманието му било привлечено от много редкия вроден дефект на момче в Индия. Вместо пръсти на дясната ръка то имало само къси израстъци. Оказало се, че в предишния живот пръстите му били отрязани от ножа на силажорезачка. Друг случай, който открил отново в индийските архиви бил, че момче в предишния си живот било убито от съчми и на гърдите си носело пигментни петна точно там, където била раната. На гърба на млада жена имало три продълговати родилни петна. Още като дете “в другия си живот” й били нанесени три смъртоносни удара с брадва. Много поразителни са изследванията му за случаите на така наречените пресни следи. Става дума за родилни петна или вродени дефекти по кожата, открити у хора, които в предишния си живот са били убити от изстрел от огнестрелно оръжие или прободни рани. Х. Плейфер в книгата си “Летящата крава” описва подобен случай. В бразилския институт за психобиофизически изследвания се изучавали редки феномени. Тина, която се родила в Бразилия и работела като юрист в родния си град Арараквара(на 300 км от Сао Паоло), е единствена по рода си. Вече възрастна жена, тя подробно си спомня предишния си живот като дете във Франция. Тогавашното й име било Алекс, по баща Жан Мари. Майка й се казвала Ангала. Спомняла си пътуванията до Харвард и още много други епизоди. През Втората световна война френското момиче било застреляно в дома си от немски войници право в сърцето. Сегашната бразилка имала две родилни петна. Едното, от където е влязъл куршумът в гърдите й, и другото там, откъдето е излязъл. Не са малко поразителни и другите случаи. Петгодишния Торан Присада от индийското село Вадж изведнъж започнал да разказва, че се казва Суреш Варма, че има жена на име Ума, че бил собственик на магазин за радиочасти в Агра и като малък родителите го наричали Титу. Разказвал още, че в родната му къща в Агра го пленили двама злодеи и го застреляли в главата. В Агра изследователите открили, че някой си Суреш Варма е бил убит. Оказало се, че Титу познавал всички роднини на убития, включително и вдовицата му, като казал, че това е жена му Ума. Познал автомобила си и отлично се ориентирал в къщата на Варма. Много интересно, че учените открили странен вроден белег на дясното слепоочие на момчето. Когато се запознали с протокола от ексхумацията на тялото на Варма, се установило, че куршумът бил влязъл в главата на убития и излязъл над дясното ухо. На това място бил и белегът на момчето. Доктор Стивънсън имал огромна колекция от такива спомени за предишно “аз” на живи сега хора. От 210 случая с вродени дефекти на кожата и родилни петна, причинени от травми и рани от предишен живот, 18 са потвърдени и съвпадат с вида на смъртоносното раняване в предишния живот, като 9 от тях са от куршум. Личат калибърът му и мястото, от където е влязъл и излязъл, като белегът е по-голям и има разкъсвания. Съвпадат точно с балистичната експертиза, като входното отверстие е по-малко от изходящото, което се отличава с разкъсна рана. Има ли вероятност това разположение на белезите да е случайно? Д-р Стивънсън отговаря, че това е 1 на 25800 случая. Потвърждава се и от съвпадението на резултатите от медицинските и полицейските данни и свидетелските показания на очевидци с измерванията и фотографиите на отпечатъците “от Миналото”.
Сега много остро се обсъжда идеята за реинкарнация, за това, че безплътната душа може в определен момент да се всели където си поиска, или да се пресели във вече съществуващ организъм. Това твърдение се подкрепя от православната църква от 543 година, но не се признава от исляма и от мнозинство от другите религии. Струва си обаче да се замислим. Защо? Преди всичко ще можем да разберем добре себе си и децата си. Свикнали сме да мислим, че възрастните са прекалено мъдри, а децата- наивни. Не трябва да забравяме, дори да е парадокс, че детето може да се окаже много векове по-възрастно от родителите си, че може да е творение не само на собствените си родители, а и на Световния разум, че с него на бял свят излизат опитът и мъдростта на цели столетия. Има и друга причина, според която реинкарнацията има право на живот. Тя надделява над смъртта. По друг начин започваме да виждаме себе си и света. Всяко ново въплъщение ни дава нов шанс всичко да стане по-добро, да се поправи, да се свърши. Съществуването ни придобива по-дълбок, философски смисъл, който би могъл да ни помогне да се избавим от страха от смъртта, който непрекъснато трови живота ни.
|
|
|
