Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. hadjito
2. radostinalassa
3. wonder
4. kvg55
5. leonleonovpom2
6. sparotok
7. planinitenabulgaria
8. varg1
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. samvoin
13. iliaganchev
14. hadjito
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. manoelia
7. bateico
8. samvoin
9. iw69
10. mimogarcia
Постинг
07.03.2012 15:38 -
Закотвени* в мола
Автор: minchev
Категория: Забавление
Прочетен: 1894 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 07.03.2012 15:38
Прочетен: 1894 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 07.03.2012 15:38
Закотвени* в мола
Автор: Боряна Бъчварова
Преглед на оригинала
Кризата обаче смени пейзажа. Потреблението допълнително се сви. Хората започнаха да ходят в моловете повече на разходка, отколкото за да пазаруват. Пазарът на търговски площи се понасити и наемните нива се оказаха твърде високи за търговците. Всичко това извади наяве (наред с плюсовете) и възможните минуси от присъствието на верига за бързооборотни стоки в търговски център. Сега вече картината на подобно решение е по-реалистична и веригите са по-предпазливи, когато го вземат.
Зависи от мола и формата
Търговските центрове, ако са построени по златните правила в бранша, наистина имат много предимства, които ги правят привлекателно място за пазаруване и прекарване на свободното време. Като във всяко начинание обаче, ако не си направил задълбочен маркетингов анализ при старта на проекта, могат да те изненадат куп минуси след това, коментират от "Меркатор". Например: неатрактивна локация с нисък човекопоток; неатрактивен търговски микс; сгъстена конкуренция; липса на пълна заетост в търговския център и др. Валентин Василев, управител и ръководител експанзия в "dm България", допълва като значими фактори за успеха на един мол големина на проекта, добро архитектурно разпределение, паркоместа, съвременен изглед. И не на последно място - правилното му управление и подходящите маркетингови инструменти. "Достатъчно е един от тези фактори да е сбъркан, за да не функционира добре съответният проект, което носи финансови и имиджови негативи за съответния търговец", казва той. Кристиан Шарита, изпълнителният директор на "КМБ България" (Carrefour), се спира на основните рискове пред търговската верига: "Тя винаги е в деликатна ситуация, ако магазинът й е в търговски център, който не е оптимизирал своята комерсиализация. Друг съществен риск е липсата на търговска и маркетингова динамика на мола. Рисковано е и да откриеш хипермаркет в нов мол, които още е празен – в този случай хипермаркетът не би могъл сам по себе си да бъде генератор на клиенти за целия мол", казва той.
В подкрепа и Николай Нешев от "Пикадили" коментира, че преди, когато конкуренцията в търговията с храни и напитки е била малка, много хора са казвали "ще отида до Пикадили" и това е било достатъчна причина, за да посетят мола. Сега, когато в района им поне четири магазина на конкурентни вериги, вече е нужна повече от една причина, за да се отиде в търговския център.
Изглежда, че хипермаркетите, разположени в молове, са една идея в по-благоприятно положение в сравнение със супермаркетите. Големите магазини с широка гама хранителни и нехранителни стоки предразполагат към по-големи и/или към седмични покупки. Що се отнася до супермаркетите в моловете, напоследък се наблюдава, че повечето хора правят в тях дневното си и по-рядко седмичното пазаруване. "В супермаркета вече никой не си купува десет бири, защото не иска да си тръгва, мъкнейки огромни торби с покупки най-малкото заради лайфстайл стила на цялото преживяване", казва Николай Нешев. А Кристиан Шарита директно твърди, че форматът, който е адаптиран за търговските центрове, е този на хипермаркета. "По дефиниция търговската концепция за шопинг мол се основава на дестинацията, докато концепцията за супермаркета залага на близостта до дома", обяснява той. И добавя, че в България единствените хипермаркети (5000 - 9000 кв.м) в търговски центрове са тези на "Карфур".
Управата на мола е решаваща
И при първоначалния избор на мол, а и впоследствие търговецът в него е в пряка зависимост от мениджмънта на мола. Минусите идват, ако управлението в мола не е достатъчно добро, и то не само в смисъл, че не привлича трафик, обясняват от една от търговските вериги. Проблем е, когато в търсене на максимален наем мениджмънтът не отдава част от търговските площи. Така половината мол е празен и това не стимулира хората да ходят в него. Или ако по същата причина управата не иска да отдадат офисите под наем, а техните обитатели по някакъв начин са включени в бизнес плана на търговската верига. Препъникамък може да се окаже и ако мениджмънтът на мола, за да повиши приходите например, съкрати самоволно безплатния паркинг от два на половин час, при положение че конкурентите са далеч по-щедри и искат заплащане едва след четвъртия час.
Проблем за някои търговци могат да се окажат и големи маркетингови усилия, които мениджърите полагат в сегашните трудни времена, за да популяризират търговските си центрове и да ги откроят в сравнение с конкурентите в града. Така те се стремят да осигурят повече посетители в моловете си, повече бизнес за търговците и логично да оправдаят съществуващите наемни нива. Дали обаче повечето хора означават и повече продажби?
Повече посетители ≠ повече купувачи
"Голям процент от клиентите, влизащи в търговския център, реално не пазаруват", казва Миглена Митева, търговски директор на Lilly Drogerie (вeригата има три търговски обекта в молове в София). Организират се наградни игри, томболи и други активности, според чийто механизъм често се случва, пазарувайки в наш обект, клиентът да може да спечели ваучер за пазаруване в наш конкурент. За съжаление такива активности не защитават пряко търговските интереси на всеки от наемателите. От друга страна, нашите данни показват, че увеличената посещаемост не води задължително до ръст на продажбите в дадения търговски обект, казва тя. Според нея дори създава допълнителни проблеми. Управата на търговския център, базирайки се на данните за увеличаване на броя на влизащите в мола, се придържа към вече договорените наеми и не е склонна към педоговориране. В същото време търговецът плаща не само наем на обекта, но има и разходите по поддръжка на общи части и маркетинг такси за всичките тези активности. Освен всичко останало според Митева му се налага да поддържа и голям брой служители - заради многото посетители, работното време на моловете и максималната за веригата квадратура, която иначе би била идеална за бизнес, ако очакванията отпреди година и половина са се оправдали. За жалост поддържаме голям персонал не само заради обема на работа с клиенти, а също заради риска от кражби при толкова много хора наоколо.
Най-неприятното според Миглена Митева е, че управите на моловете са напълно наясно с проблемите на наемателите, но реално "всеки се спасява, както може".
Вероятно на нещо подобно се натъкват и от "Меркатор", защото подчертават, че за да работи един търговски център по възможно най-добрия начин, собствениците и наемателите в него трябва да изградят партньорски взаимоотношения. Тяхната верига поддържа "интензивен и конструктивен диалог с управителите на търговските центрове, в които има обекти, както обясняват именно за да намират заедно отговори на предизвикателствата, пред които са изправени".
Засега оставаме в мола
Въпреки минусите и рисковете на това веригата да е в мол на сегашния етап засега не е известно никой от бързооборотния сектор да се е отказал от подобна локация. Може би отчасти това се държи и на факта, че както казва представител на сектора, "в по-голямата си част договорите за наем на обект в моловете не предвиждат възможност за напускане на обекта, дори в ситуация като настоящата, когато планираните нива на посещаемост и клиентела в обектите не са оправдани. Плащането на наем за пет години като глоба не е реална възможност". Въпросът е, че търговците стават все по-предпазливи за подобни бъдещи решения.
"Продажбите ни не са лоши. Оставаме твърдо в моловете", казва Николай Нешев. После обаче добавя, че вече ще гледат по-внимателно. Особено ще държат на заетостта и няма да влизат там, където не е гарантирана. "Меркатор груп" обясниха, че работят по различни проекти, включително и свързани с откриване на магазини с марката "Рода" в търговски центрове, засега предимно в София.
Кристиан Шарита къщо казва, че проявяват изключителна избирателност по отношение на моловете, в които ще откриват бъдещите хипермаркети Carrefour.
Още повече предвид очакванията му, че скоро ще има пренасищане с търговски центрове в някои от големите български градове. Веригата ще има нови хипермаркети в София - в "България мол" и в "Парадайз мол", и в Стара Загора – в "Сити мол". Освен това ще се разширява мултиформатно, като ще поддържа равновесие между форматите на хипермаркет и супермаркет. (Първият супермаркет "Карфур маркет" е разположен в отделна сграда в София върху 720 кв.м.) Стратегията на dm за България включва по-нататък отваряне на обекти в молове, но това зависи изцяло от качествата на съответния проект от договарянето на разумни наемни нива предвид свитото потребление в България, каза Валентин Василев. Lilly Drogerie не предвиждат откриване на нови обекти в молове.
*Котва (anchor) се наричат ключовите наематели в мола, каквито са веригите за храни, кината, някои модни марки и пр.
http://www.regal.bg/show.php?storyid=1166894
Автор: Shutterstock
Преглед на оригинала
Автор: Регал
До неотдавна изглеждаше безспорно печеливша стратегия, ако търговската верига за бързооборотни стоки успее да хване вълната на новостроящи се молове в България. Това обещаваше по-лесна и бърза експанзия, а също и продажби - дори по-добри, отколкото в отделен обект. "Освен теб в мола има и други марки, които привличат трафика. Там ходят клиенти с по-добри финансови възможности. Изобщо по-лесно ти е да работиш, отколкото ако си сам", казва Николай Нешев от "Пикадили". "Пикадили" е първата верига супермаркети в страната, която започна да влиза в търговски центрове. Вече има магазини в осем от тях.Кризата обаче смени пейзажа. Потреблението допълнително се сви. Хората започнаха да ходят в моловете повече на разходка, отколкото за да пазаруват. Пазарът на търговски площи се понасити и наемните нива се оказаха твърде високи за търговците. Всичко това извади наяве (наред с плюсовете) и възможните минуси от присъствието на верига за бързооборотни стоки в търговски център. Сега вече картината на подобно решение е по-реалистична и веригите са по-предпазливи, когато го вземат.
Зависи от мола и формата
Търговските центрове, ако са построени по златните правила в бранша, наистина имат много предимства, които ги правят привлекателно място за пазаруване и прекарване на свободното време. Като във всяко начинание обаче, ако не си направил задълбочен маркетингов анализ при старта на проекта, могат да те изненадат куп минуси след това, коментират от "Меркатор". Например: неатрактивна локация с нисък човекопоток; неатрактивен търговски микс; сгъстена конкуренция; липса на пълна заетост в търговския център и др. Валентин Василев, управител и ръководител експанзия в "dm България", допълва като значими фактори за успеха на един мол големина на проекта, добро архитектурно разпределение, паркоместа, съвременен изглед. И не на последно място - правилното му управление и подходящите маркетингови инструменти. "Достатъчно е един от тези фактори да е сбъркан, за да не функционира добре съответният проект, което носи финансови и имиджови негативи за съответния търговец", казва той. Кристиан Шарита, изпълнителният директор на "КМБ България" (Carrefour), се спира на основните рискове пред търговската верига: "Тя винаги е в деликатна ситуация, ако магазинът й е в търговски център, който не е оптимизирал своята комерсиализация. Друг съществен риск е липсата на търговска и маркетингова динамика на мола. Рисковано е и да откриеш хипермаркет в нов мол, които още е празен – в този случай хипермаркетът не би могъл сам по себе си да бъде генератор на клиенти за целия мол", казва той.
В подкрепа и Николай Нешев от "Пикадили" коментира, че преди, когато конкуренцията в търговията с храни и напитки е била малка, много хора са казвали "ще отида до Пикадили" и това е било достатъчна причина, за да посетят мола. Сега, когато в района им поне четири магазина на конкурентни вериги, вече е нужна повече от една причина, за да се отиде в търговския център.
Изглежда, че хипермаркетите, разположени в молове, са една идея в по-благоприятно положение в сравнение със супермаркетите. Големите магазини с широка гама хранителни и нехранителни стоки предразполагат към по-големи и/или към седмични покупки. Що се отнася до супермаркетите в моловете, напоследък се наблюдава, че повечето хора правят в тях дневното си и по-рядко седмичното пазаруване. "В супермаркета вече никой не си купува десет бири, защото не иска да си тръгва, мъкнейки огромни торби с покупки най-малкото заради лайфстайл стила на цялото преживяване", казва Николай Нешев. А Кристиан Шарита директно твърди, че форматът, който е адаптиран за търговските центрове, е този на хипермаркета. "По дефиниция търговската концепция за шопинг мол се основава на дестинацията, докато концепцията за супермаркета залага на близостта до дома", обяснява той. И добавя, че в България единствените хипермаркети (5000 - 9000 кв.м) в търговски центрове са тези на "Карфур".
Управата на мола е решаваща
И при първоначалния избор на мол, а и впоследствие търговецът в него е в пряка зависимост от мениджмънта на мола. Минусите идват, ако управлението в мола не е достатъчно добро, и то не само в смисъл, че не привлича трафик, обясняват от една от търговските вериги. Проблем е, когато в търсене на максимален наем мениджмънтът не отдава част от търговските площи. Така половината мол е празен и това не стимулира хората да ходят в него. Или ако по същата причина управата не иска да отдадат офисите под наем, а техните обитатели по някакъв начин са включени в бизнес плана на търговската верига. Препъникамък може да се окаже и ако мениджмънтът на мола, за да повиши приходите например, съкрати самоволно безплатния паркинг от два на половин час, при положение че конкурентите са далеч по-щедри и искат заплащане едва след четвъртия час.
Проблем за някои търговци могат да се окажат и големи маркетингови усилия, които мениджърите полагат в сегашните трудни времена, за да популяризират търговските си центрове и да ги откроят в сравнение с конкурентите в града. Така те се стремят да осигурят повече посетители в моловете си, повече бизнес за търговците и логично да оправдаят съществуващите наемни нива. Дали обаче повечето хора означават и повече продажби?
Повече посетители ≠ повече купувачи
"Голям процент от клиентите, влизащи в търговския център, реално не пазаруват", казва Миглена Митева, търговски директор на Lilly Drogerie (вeригата има три търговски обекта в молове в София). Организират се наградни игри, томболи и други активности, според чийто механизъм често се случва, пазарувайки в наш обект, клиентът да може да спечели ваучер за пазаруване в наш конкурент. За съжаление такива активности не защитават пряко търговските интереси на всеки от наемателите. От друга страна, нашите данни показват, че увеличената посещаемост не води задължително до ръст на продажбите в дадения търговски обект, казва тя. Според нея дори създава допълнителни проблеми. Управата на търговския център, базирайки се на данните за увеличаване на броя на влизащите в мола, се придържа към вече договорените наеми и не е склонна към педоговориране. В същото време търговецът плаща не само наем на обекта, но има и разходите по поддръжка на общи части и маркетинг такси за всичките тези активности. Освен всичко останало според Митева му се налага да поддържа и голям брой служители - заради многото посетители, работното време на моловете и максималната за веригата квадратура, която иначе би била идеална за бизнес, ако очакванията отпреди година и половина са се оправдали. За жалост поддържаме голям персонал не само заради обема на работа с клиенти, а също заради риска от кражби при толкова много хора наоколо.
Най-неприятното според Миглена Митева е, че управите на моловете са напълно наясно с проблемите на наемателите, но реално "всеки се спасява, както може".
Вероятно на нещо подобно се натъкват и от "Меркатор", защото подчертават, че за да работи един търговски център по възможно най-добрия начин, собствениците и наемателите в него трябва да изградят партньорски взаимоотношения. Тяхната верига поддържа "интензивен и конструктивен диалог с управителите на търговските центрове, в които има обекти, както обясняват именно за да намират заедно отговори на предизвикателствата, пред които са изправени".
Засега оставаме в мола
Въпреки минусите и рисковете на това веригата да е в мол на сегашния етап засега не е известно никой от бързооборотния сектор да се е отказал от подобна локация. Може би отчасти това се държи и на факта, че както казва представител на сектора, "в по-голямата си част договорите за наем на обект в моловете не предвиждат възможност за напускане на обекта, дори в ситуация като настоящата, когато планираните нива на посещаемост и клиентела в обектите не са оправдани. Плащането на наем за пет години като глоба не е реална възможност". Въпросът е, че търговците стават все по-предпазливи за подобни бъдещи решения.
"Продажбите ни не са лоши. Оставаме твърдо в моловете", казва Николай Нешев. После обаче добавя, че вече ще гледат по-внимателно. Особено ще държат на заетостта и няма да влизат там, където не е гарантирана. "Меркатор груп" обясниха, че работят по различни проекти, включително и свързани с откриване на магазини с марката "Рода" в търговски центрове, засега предимно в София.
Кристиан Шарита къщо казва, че проявяват изключителна избирателност по отношение на моловете, в които ще откриват бъдещите хипермаркети Carrefour.
Още повече предвид очакванията му, че скоро ще има пренасищане с търговски центрове в някои от големите български градове. Веригата ще има нови хипермаркети в София - в "България мол" и в "Парадайз мол", и в Стара Загора – в "Сити мол". Освен това ще се разширява мултиформатно, като ще поддържа равновесие между форматите на хипермаркет и супермаркет. (Първият супермаркет "Карфур маркет" е разположен в отделна сграда в София върху 720 кв.м.) Стратегията на dm за България включва по-нататък отваряне на обекти в молове, но това зависи изцяло от качествата на съответния проект от договарянето на разумни наемни нива предвид свитото потребление в България, каза Валентин Василев. Lilly Drogerie не предвиждат откриване на нови обекти в молове.
*Котва (anchor) се наричат ключовите наематели в мола, каквито са веригите за храни, кината, някои модни марки и пр.
http://www.regal.bg/show.php?storyid=1166894
| Нездрави очаквания за възвращаемост Да приемем, че моловете се появиха на българския пазар, за да запълнят една ниша – предоставяне на площи за модерна търговия (каквито за съжаление в нормалните търговски части на градовете липсват). В този смисъл би трябвало продуктът (търговски центрове) да следва и да се ръководи от търсенето на търговците от новите формати, коментира Валентин Василев, управител и ръководител експанзия в "дм България" ЕООД. За съжаление в България първата вълна молове, а донякъде и втората (като проектиране), се появиха в разгара на имотния бум в световен мащаб. Инвеститорите се ръководеха преди всичко от стремеж за максимална печалба и изхождаха от презумпцията, че всичко построено ще се реализира. Това доведе до нереално високо предлагане на търговски площи, а в някои големи и средни градове предлагането мина отвъд здравия разум, добавя той. Заради желанието за извличане на максимум доход и заради нездравите нива на цените на недвижимостите се стигна до наемни нива, които е невъзможно или нездраво да бъдат поети от търговците на дребно предвид оборотите, които реализират на все още ограничения български пазар. Ефектите се виждат през последните две години – спорове и дори масови стачки в по-старите молове заради наемните нива, излизане (било поради фалит или преструктуриране) на търговци от помещенията им в моловете, огромно предлагане на свободни площи и недоверие на търговци на дребно (било функциониращи на местния пазар или търсещи експанзия в България вериги). Като краен резултат бумерангът се върна при инвеститорите и финансиращите ги банки, тъй като очакванията им за възвращаемост бяха силно редуцирани, казва Василев. В някои случаи и значителни инвестиции/заеми трябваше да бъдат отписани. В резултат на това доста проекти бяха замразени или отложени за по-добри времена. Единственото изключение е може би София, където предлагането на търговски площи от нов формат все още не стигнало нездрави размери заради големината на града и покупателната способност на населението, добавя той. |
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 279
Блогрол
