Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
08.03.2012 16:01 - Анонимните - това сме всички ние
Автор: minchev Категория: Забавление   
Прочетен: 1140 Коментари: 0 Гласове:
0



  Анонимните - това сме всички ние От Юлия Иванчева Последна промяна в 15:07 на 08 мар 2012, 773 прочитания, 22 коментара         image

 

image

image

Лидерът на LulzSec е отговорен за повечето арести сред членове на Anonymous - 06 мар

Anonymous: Спецслужбите внедриха агенти в мрежата ни - 02 мар

Полицията в четири държави арестува 25 "анонимни" хактивисти - 29 фев

Anonymous отправи предупреждение към българското правителство (видео) - 13 фев

Хакери парализираха сайтовете на ЦРУ и ООН- 11 фев

Anonymous се ядосаха на българската организация ПРОФОН, подкрепила ACTA и хакнаха сайта й - 05 фев

Легендата за Робин Худ, който краде от богатите, за да помага на бедните, се ражда през ХІІ – ХІІІ век. По това време повечето жители на Англия вече не са крепостни. Те са свободни селяни, които искат да живеят достойно. Робин Худ и неговата дружина от разбойници по един спорен, направо незаконен начин им показват, че това е възможно, и се превръщат в мит.

Това напомня ли ви за някого? Те казват:

 "Ние сме Анонимните"(Anonymous)

Напук на името си, те са най-известната онлайн общност в света, функционираща като анархичен, цифровизиран глобален мозък. Не са особено обичани, наричани са "хакери на стероиди", "домашни терористи", "колективна машина на интернет омраза", "група от скучаещи 15-годишни", "клоуни". От традиционните медии "Ал Джазира" е една от малкото, която се изказва в подкрепа на дейността им: "Това е бъдещето независимо дали го одобряваме или не. И докато правителствата и медиите отказват да го разберат... това движение е необходимо".

Какво ни засяга, че някъде "там" има някакви анонимни? Засяга ни, защото те са тук. "Те" – това сте вие, аз, колегите и познатите ни. Милиони хора по света са анонимни в класическия смисъл на думата, те "споделят ценностите и принципите на свободата", но през целия си живот остават незабележими за света извън най-близкото си обкръжение. В крайна сметка те плащат всички сметки, но никой не се интересува от тях.

Анонимните - това сме всички ние. А колко от нас принадлежат към интернет обществото на Анонимните е загадка. Едно е ясно: с всеки изминал ден то става все по-голямо.

"Ние сме легион"

Да си част от Анонимните е въпрос на самоопределение, а не на членство. На практика единственото условие да се присъединиш е да умееш да прикриваш самоличността си в мрежата. Няма йерархия или лидер. Всеки проект на Анонимните може да има съвсем различен набор от участници и организатори. Лидерството, когато има такова, е неформално в чат канали, форуми и чрез публични призиви за действие онлайн.

Те действат анонимно по координиран начин, за да изразяват несъгласието си с цензурата, ограничаването на правата и на свободата на словото и зависимостта на света от корпорациите.

Те отричат да са група и се възмущават, когато са наричани хакери. Описват себе си като живо онлайн съзнание (Online Living Consciousness) или като ято птици. Ятото пътува в една и съща посока и във всеки момент още птици могат да се присъединят или да отлетят встрани. Единственият начин, по който могат да бъдат идентицифирани като членове, е по това, което правят заедно.

"Ние не прощаваме" 

Погледнато от птичи поглед, се оказва, че Анонимните са наследници на хилядолетна история. Те са съвременни четници, водещи борба за "справедливост и свобода". Те принуждават държавата да вземе страна – да пази корпорациите, монополите и големците си или да защити гражданите си от техния произвол.

През 2006 г. те не прощават на канадския педофил Крис Форканд. Изваждат на показ онлайн "подвизите" на Форканд и на други като него. С тази операция съществуващите от 2003 г. Анонимни, дотогава фокусирани предимно върху развлечения, се превръщат от банда пакостници в борци за каузи.

Следва битка със сциентоложката църква, която се опитва да предотврати разпространението на видеоинтервю с Том Круз (последовател на църквата). Според сциентолозите то било пиратско и ги представяло в лоша светлина. Започва проект "Сциентология", чиято цел е "спиране на цензурата и тормоза на експлоататорската църква". По този повод за първи път се организират улични протести, на които се появяват маските на V.

Като се има предвид, че с всяка своя акция Анонимните рискуват да бъдат арестувани, използването на маски изглежда разумно, но това не е единствената причина. Иконографията на Анонимните е продукт на киберкултурната естетика, базирана на различни форми като сюрреализма, шокиращия хумор, комиксовата култура. Независимо от коя част на света идват естетиката на посланията и клиповете им говори еднозначно за тях. Уникално е, че независимо дали ни напомнят за "Стар уорс", "Матрицата", "Бийтълс", Вагнер, хипи движението или ню-ейдж, образът, който изграждат, е разпознаваем за всички.

Маската комплексно изразява същността им. Тя показва, че са неразличими, но единни. Не толкова крие конкретните им черти, колкото показва общото им лице. От 2008 г. насам Анонимните използват маската на Гай Фокс, станала известна от филма по графичния роман на Алън Мур – "V като Вендета". В историята на Мур маската се носи от самотен борец за свобода срещу правителството - поредния Зоро, за съвремен вариант на когото се самоопределят Анонимните. Повечето от поддръжниците на идеята знаят, че маските на V са защитен с авторски права продукт (всяка купена маска носи приход на "Уорнър брос", които са направили филма) и нарушават за пореден път авторските права, като си я произвеждат сами.

По-голямата част от света научава за Анонимните покрай операциите им против цензурата и в подкрепа на правото ни да споделяме информация. Рязко повишават известността си с акцията в подкрепа на торент сайта Pirate Bay, който е обвинен в масово нарушение на авторските права. Анонимните реагират с т. нар. DdoS атака срещу Международната федерация на звукозаписната индустрия (IFFI). В изявлението им четем: "Ние ще продължим да атакуваме онези, които прегръщат цензурата. Вие няма да скриете нелепите начини да ни контролирате".

И не спират. Операция Payback продължава в защита на на WikiLeaks и Джулиан Асандж. Акцията включва поредица от атаки: срещу швейцарската банка, затворила сметката на Асандж; интернет страницата на шведската прокуратура, поискала експулсирането му от Великобритания по обвинения в сексуални престъпления; срещу Mastercard, Visa и PayPal, които блокират плащанията, направени на сайта на WikiLeaks.

"Ние не искаме да откраднем вашата лична информация или номера на кредитната ви карта", твърдят Анонимните в съобщение до медиите. "Ние не се стремим да атакуваме критичната инфраструктура на компании като Mastercard, Visa, PayPal или Amazon. Сегашната ни цел е да се повиши осведомеността за WikiLeaks и за задкулисните методи, използвани от посочените дружества, за да навредят на способността на WikiLeaks да функционира".

Това изказване ясно илюстрира разликата между Анонимните и хакерите. Традиционните хакери имат две основни цели: да навредят, за да блеснат и евентуално впоследствие да бъдат поканени на работа в някоя високотехнологична компания; или да навредят, за да спечелят – най-често пари, разбира се. Всичко, което правят, е за лична слава и облагодетелстване. Анонимните са различни. Те имат кауза. Това е като разликата между партизаните, които, както знаем, предимно нападат мандри, и четниците, които действат в защита на гражданите от дерибеите и свързаната с тях държава.

В началото на тази година затварянето на сайта Megaupload стартира нова вълна от атаки, насочени срещу цензурата. Списъкът от цели е дълъг, а и поводите не са малко. Появиха се законопроектите PIPA, SOPA и АСТА, предизвикали основателния гняв на Анонимните.

"Ние не забравяме"

Анонимните се приемат за движеща сила на "хаотичното добро" и протестират по един високотехнологичен, модерен начин. Няма драматична разлика между тяхната кауза и тази на Робин Худ, Зоро, българските хайдути, четници и всички други борци за свобода и справедливост, за които можем да се сетим.

Легендата за Робин Худ ражда съвременните държави, чиято основна функция е да защитават гражданите си от местни дерибеи. Между раждането на легендата и раждането на този тип държава минават около 200 години. Същото, но под различна форма и за двойно по-кратко време се случва и в България – по-малко от сто години минават между появата на българските хайдути и създаването на независимата държава.

И в двата случая процесът е един и същ – става дума за преминаването от зависимо в независимо (гражданско) състояние чрез въоръжаване и съпротива. В Шеруудската гора това са свободните въоръжени сподвижници на Робин. В България въоръжаването става с одобрението на османската власт още в края на 18 век. Разбитите при Виена турски войски отказват да се приберат у дома и се превръщат в разбойници. Властта не може да се справи с тях и позволява на раята да се въоръжава, за да се пази сама. Придобили правото да носят оръжие и да яздят кон, българите придобиват всички признаци на свободни хора. Въпрос на време е да станат такива.

Така се е родил светът, в който живеем днес. Залязвайки, той се връща към лошите си навици. Да се надяваме, че изкореняването им в днешните динамични времена няма да отнеме сто или двеста години. Държавата инстинктивно се опитва да превърне свободния гражданин в крепостен.

"Автомобилът... беше издигнат в култ. Това беше през 70-те години, сега няма как всеки да си купи автомобил и да се придвижва." Тази неотдавнашна констатация на Радослав Тошев (председател на комисията по транспорт в Софийска община), по повод предстоящата промяна на правилата за паркиране в София е невинен пример в това отношение. Иска му се на г-н Тошев да ни отнеме правото да яздим съвременните коне. "Интернет е последният бастион на свободата", репликират Анонимните. И добавят: "Интернет е в състояние да свърже всички нас. Когато сме свързани, ние сме силни. Когато сме силни, имаме власт. Когато имаме власт, ние сме в състояние да направим невъзможното."

Единственият начин съюзът между държавата, корпорациите и монополите да победи е да няма свободни граждани. За радост случаят не е такъв. А и за разлика от историческото ни минало, за разлика от Либия, Египет, Сирия и т.н. днес ние имаме лукса да водим войната за свободата си без конвенционално оръжие, чрез мирни, макар и понякога не напълно законни способи.

"Очаквайте ни" 

Анонимните имат "Планът". Той обхваща 2012 и включва три фази: фаза първа "Събиране" – споделяне на информация и оформяне на нови идеи за света; фаза втора "Организация" – продължаващо разпространение на идеята и обединяване около общности; фаза трета "Мобилизация" – масови протести, бойкот и други мирни мерки срещу съвременната система на робство.

Планът вече започна с атаката срещу сайта на ЦРУ. Обявен е и следващият голям удар, "Operation World Blackout" – хакването на цялата световна мрежа като протест против правителствата и поддържаните от тях корпорации. Знаем и датата – 31 март. Битката е открита, целите и действията са ясни, участниците са предупредени. Дълго предизвестяваната кибервойна като че ли започва, но честно, без шумкарски изпълнения. Дори да няма удар в уречения ден, самата заплаха е действие.

Не бързайте да казвате, че каузата им е обречена. Спомнете си, че 300 свободни гръцки граждани спряха милион крепостни наемници. Свободните граждани, отстояващи свободата си с оръжие в ръка, като правило винаги побеждават. Анонимните отстояват ценности, които светът отдавна е признал за легитимни, те просто искат да си върнем загубеното: загубеното достойнство, загубената вяра, загубената свобода.

Никой обаче не е казвал, че ще стане лесно. Имаме и пресен пример. Въпреки обещанията проблемът с АСТА в България все още не е решен окончателно. Някак между другото Народното събрание прие на първо четене чл. 22, ал. 1, т. 13 от законопроекта за хазарта, който на практика въвежда правилата на АСТА по отношение на контрола на интернет и филтрирането на информация. А депутатите отхвърлиха предложението на "Атака" за оттегляне на подписа на страната от споразумението АСТА.

Въпреки че правителствата по света няма да се откажат от идеята да контролират мрежата, света и живота ни, има кой да им се противопостави – Анонимните, движенията "Окупирай", а и всеки със свободен дух.
http://www.dnevnik.bg/analizi/2012/03/08/1777889_anonimnite_-_tova_sme_vsichki_nie/?ref=rss



Гласувай:
0
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: minchev
Категория: Забавление
Прочетен: 2331788
Постинги: 949
Коментари: 1447
Гласове: 279
Архив