Потребностите на душата раждат дружбата, потребностите на ума - уважението, потребностите на тялото - желанието. Трите потребности заедно раждат истинската любов. 
Да пием за това, в нас винаги да живеят всички тези потребности.

Кой как обича? 
Готвачът - топло; пожарникарят - пламенно; фотографът - моментално; сладкарят - сладко; адвокатът - красноречиво; огнярът - горещо; счетоводителят - пресметливо; студентът - платонично; спринтьорът - стремително; лекарят - смъртно; лудият - безумно, а глупакът като мен обича вярно и силно. 
Да пием за глупавата любов! 

 Известно е, че когато Господ правил жените, във всяка поставил по една бучка захар, а само в една от тях сложил две. Оттогава всички мъже търсят онази жена, в която бучките захар са две.
Да пием за онези, които са я намерили!

 Слабите жени изпитват страст към силни мъже. 
Силните мъже изпитват страст към женските слабости. 
Да пием за единството на противоположностите! 

 Има любов студентска: когато има с кого, има с какво, но няма къде.
Има любов несподелена: когато има къде, има с какво, но няма с кого.
Има нещастна любов: когато има къде, има с кого, но няма с какво.
Има любов философска: когато има къде, има с какво, има с кого, но защо? 
Да пием за онази любов, която всеки от нас заслужава!

 Един човек попаднал на онзи свят. Вървял, вървял и гледа тълпа народ, всички се бутат, а стълбите към рая така си стоят празни. 
Пита: "Какво става, бе хора, защо не се натискате за рая?
"Ами, ето, всеки си има своя стълба, с толкова стъпала, колкото жени са го обичали през живота му. Ами затова се тълпи народът - кой е останал на първото стъпало, кой на второто, а кой не се е и помръднал от мястото си.
Този тост е за тези, които ви обичат! 

 Приятели, да излъжем смъртта и да пием за любовта!

 В Азия има планина на Любовта. С нея са свързани много древни легенди. Веднъж младият овчар и княгинята се влюбили един в друг и избягали от дома. Старият княз изпратил след тях потеря. Влюбените се изкачили на планината на Любовта. Слугите на княза вече ги настигали. И тогава овчарят казал: Нека аз да скоча пръв!
- Не - казала княгинята, -тогава аз ще умра от мъка. 
   И княгинята първа се хвърлила от върха надолу. Овчарят погледнал нейното безжизнено тяло и се спуснал от планината на любовта. 
Сега да пием за онези мъже, които излизат първи от асансьора!