Разпространение. Родината и е Западна Азия. Отглежда се навсякъде у нас. На някои места подивява.

Описание. Силно разклонено дърво, стигащо на височина до 5 метра. Листата са яйцевидни с къса дръжка от долната страна, от долната страна сивобяло наплъстени, а отгоре тъмнозелени. Цветовете са единични, едри, бледорозови с 5 листна чашка, 5 листно венче, многобройни тичинки и долен 5 гнезден яйчник, обхванат от разрастнало се цветно легло, което след оплождането нараства и се пръвръща в полулъжлив плод. Плодовете са едри покрити с ръждив мъх. Цъфти през май. Медоносно растение.

Използваема част. Семената на узрелите плодове. Изваденото семе се суши на сянка. Опакова се в торби. Съхранява се в сухи и проветриви помещения.

Химичен състав. Семената съдържат значително количество слузно вещество, гликозида амигдалин, мазнини, протеини, емулзин, танини, фосфорна киселина и др. Зрелите плодове съдържат захари, дъбилни вещества, протопектини, плодови киселини и етерично масло. Кората на плодовете съдържа енантово – етилов и пеларгоново – етилов естер, на които се дължи характерната миризма на дюлята.

Лечебно действие и приложение. Плодовете притежават запичащо действие, а семената – противовъзпалително. Прилага се при лечение на диарии, възпаление на тънките черва, кръвохрачене и бяло течение. Семената от дюла се препоръчват при кашлица, бронхит, задух, язва на стомаха и дванадесетопръстника и др. Външно за компреси при изгаряне, напукани устни, напукани зърна на гърдите при кърмачки, кожни възпаления и др.

Отварата от кората на плодовете се използва за жабурене при болни венци за заякване. Плодовете се използват при диария и възпаление на тънките черва. Мъхът на плода има кръвоспиращо действие. Начин на употреба. 1 кафена лъжичка цели семена се киснат 1 час в 300 мл вряла вода подсладена с мед. Пие се по 1 кафена чашка 4 пъти на дневно при всички видоме кашлица.