Македония е страна в средата на Балканския полуостров. На изток граничи с България, на юг - с Гърция, на север - със Сърбия и Косово, а на запад - с Албания. До Балканската война (1912 – 1913) Македония е била изцяло под турска власт, населена с компактно българско население, будно, родолюбиво и издигнато в национално отношение. Според Васил Кънчев, един от най-авторитетните и добросъвестни етнографи на Македония, населението на страната към 1900 г. възлиза общо на 2,258, 000 души, от които: Българи – християни – 1,032,533 Българи – мохамедани – 148,803 Или общо – 1,181,336 българи. Освен това в Македония българското просветно дело е на завидна висота. През 1910 г. броят на българските църкви и параклиси в Македония възлиза на 1,294, обслужвани от 1,132 –ма свещеника, както и 62 манастира.

Броя на българските архиереи е бил 7. След разпадането на Турската държава в Европа, Мекедония е могла да заживее самостоятелен живот, но обстоятелства се стичат така, че след Междусъюзническата война (1913) Македония бива разпокъсана на три. Сърбия взима най-голяма част от западна и средна Македония. Гърция получава цялата южна Македония, с южните земи на средна и източна Македония, а България получава най-малката и по територия и по стопанско значение част – североизточна Македония.

От нея се образуват околиите: Горноджумайска, Световрачка, Петричка, Разложка и Неврокопска. В течение на много векове Македония е играла важна роля в историята на Близкия изток. В началото на класическата епоха (7-6 в. Пр. Хр.) тя е била населена с полуварварски племена – тракийци и илирийци, които говорели индоевропейски диалект. По-важни от тези племена са орести, еордейци, пелагонци, елимейци, линкести и най-вече македонци, които дават името на страната. Херодот посочва като пръв цар на страната Пердика Първи, чиито приемници – Аргей, Филип, Ероп, Алкет, Аминта Първи – разширили откъм югоизток владенията си, без да могат обаче да завладеят Халкидическия полуостров, който вече бил завзет от гръцки колонисти.

По-късно положението на Македония се стабилизира и под водачеството на Филип Македонски бива покорена цяла Гърция, като той става най-силния владетел на Балканския полуостров. По време на царуването на Александър Велики Македонското царство разпростира владенията си до река Инд (Средна Азия). През 146 г. обаче Македония бива победена от римляните и става римска провинция. През средните векове тя влиза в състава на Българското царство.

Съгласно Санстефанския договор (1878) почти цяла Македония е трябвало да остане като част от новоосвободена Блъгария. Но Берлинския конгрес я оставя пак под турско владичество и именно от тогава се пораждат стремежите на сърби и гърци да притежават македонските земи при все, че в по-голямата си част населението е българско. В следствие на това и още ред други несправедливости избухва Илинденското възтание, което бива потушено с големи жертви. След това в Македония се налага организирана международна жандармерия. Тази мярка на великите сили не удовлетворява обаче македонците.

През 1912 г. България сключва със Сърбия военен съюз, присъединява се и Черна гора , а по – късно и Гърция. Тези четири държави водят война срещу Турция и успяват да завземат всички турски земи на Балканския полуостров до линията на Чаталджанските укрепления. Македония е освободена. За нещастие Междусъюзническата война (1913) довежда до Букурещкия договор, който оставя една малка част от от Македония на България и присъединява цялата останала част към Сърбия и Гърция. Въпросът за освобождението на Македония възниква веднага след Берлинския конгрес през 1878 г., който разкъсва България като оставя Македония и Одринско под непосредствената власт на султана. Македонците сами се опитват да разрешат въпроса като вдигат Илинденското възтание през 1903 г. После България води три войни за разрешаване на този конфликт: Балканската война (1912 – 1913); Междусъюзническата – 1913 и участва в Световната война (1915 – 1918). Македонския въпрос обаче не успява да получи задоволително разрешение.

Бъди първия оставил коментар