2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. deathmetalverses
11. getmans1
12. hadjito
13. samvoin
14. tili
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Тибетска медицина |
Тибетската медицина е важна част от традиционната китайска медицина. Тя представлява народната медицина, развивана в дълъг исторически период от Тибетската националност и се разпространява главно в районите, обитавани от тибетци – Тибет, Цинхай, Съчуан, Гансу, както и в Южна Азия, в страни като Индия, Непал и др. Тибетската медицина се заражда в Тибетското плато и отличителните и черти се обуславят от народностния, обществения и природен фактори. Тибетското плато се намира в зоната с алпийски климат, с неудобни връзки с останалата част от света, затова тибетската медицина е съхранила много добре особеностите си. Например, животинският и растителен свят на Тибетското плато е сравнително беден и лекарствата, които се използват, се събират главно в райони с ниско съдържание на кислород във въздуха и се отличават със студоустойчивост. В Тибет, поради разпространението на будизма във всички слоеве на обществото, възгледите му играят голяма роля в духовно отношение, което определя, че тибетската медицина се отличава и със силен религиозен характер. Основна теория на тибетската медицина През дългия период на пораждане, развитие и медицинска практика, тибетската медицина е образувала собствена теоретична основа. Теория на трите елемента Според теорията на тибетската медицина, в човешкото тяло съществуват три основни елемента – “дракон”, “чъба”, “отглеждане на корени”; седем главни материални основи – хранене, кръв, плът, мазнини, кости, костен мозък, есенция; три вида секрети – урина, фекалии, пот. Трите основни елемента се съчетават със седемте главни материи и трите вида секрети. При обичайни биологични условия, тези 3 компонента взаимно съществуват и се регулират, като поддържат взаимно равновесие и хармония. Но ако само един от тези елементи, поради даден фактор, се увеличи или намалее, може да се появят заболявания на дракона, чъба и корените. При лечението им трябва да се подходи чрез регулиране до възстановяване на равновесието помежду им. Сред тях, “драконът” е двигателната сила, която поддържа жизнените дейности, с което е много сходен с вятъра или ци от китайската медицина, но е много по-широк като понятие; “чъба” на китайски означава жлъчка или огън и съответства на понятието “огън” в китайската медицина, като основната му функция е да произвежда енергия, да поддържа телесната температура, да засилва функциите на стомаха, да укрепва жлъчката и разума и др.; “отглеждането на корени” на китайски означава слюнка или вода и съответства на понятията пот и слюнка в китайската медицина, но е много по-широко като понятие и е тясно свързано с всички вътрешни течности като пот, сперма и др. По отношение на механизма на заболяванията, тибетската медицина смята, че всичко опира до проблеми и нарушаване на равновесието между “дракона”, “чъба” и “корените”, което засяга общата жизненост и застрашава здравето. Затова, целта на лечението е регулиране на намалелия или нараснал елемент от трите основни елемента, за да се възстанови равновесието помежду им. Анатомия и физиология на човешкото тяло Тибетската медицина има много добро познание по отношение на човешката анатомия и физиология, което е обусловено от народните обичаи и навици. Тя също смята, че в човешкото тяло има пет органа и шест “фу”. Петте органа са сърце, черен дроб, далак, бял дроб и бъбреци, а шестте “фу” – черва, дебело черво, стомах, пикочен мехур, жлъчка, трите “загряващи” органа. Древната тибетска медицина използвала метафори на явления за да опише физиологичните функции на всеки орган, например: сърце – владетел, който седи на скъпоценен трон, а в човешкото тяло е по средата между мозъка и органите; бял дроб – висш сановник и наследник, заобиколен от васали и по-дребни чиновници; черен дроб и пикочен мехур – всички заобикалящи владетеля чиновници и наложници, намиращи се под владетеля, но свързани тясно с него; бъбреци – подпорните греди на дом и без тях, тялото не може да бъде като един голям дом. От гореказаното може да се види, че древната тибетска медицина е имала сравнително научно познание за човешкото тяло. Особени методи на лечение на тибетската медицина Лечение с лекарства При прилагане на лекарства, тибетската медицина използва “водачи” за да улесни достигането на лекарството до предназначеното място в болния организъм, например се използва бяла захар като “водач” при лекуване на обикновени болести, свързани с горещина; или пък червена захар при лекуване на болести, свързани със студ. Освен “водачи”, има изисквания за начина на приемане на лекарствата. Например, лекарствата с форма на топче се пият с преварена вода, като ако болестта е свързана с горещина, водата трябва да е хладка, и обратно, ако болестта е свързана със студ, то тогава се пият с гореща вода. Що се отнася до смесения тип заболявания, то тогава лекарствата се пият с вода с умерена температура. Акупунктура и мокса За направата на мокса тибетската медицина използва листа на пелин. Сега, моксата с пелин не се прилага при болести с горещина, а за болести със студ, особено при намаляване на огъня в стомаха, лошо храносмилане, кисти, импетиго на главата и крайниците, липса на огън, проблеми с нервната система, епилепсия, слаба памет и др. Моксата се поставя според основните точки. Предизвикване на повръщане Повръщането се предизвиква чрез специални лекарства и се използва за лечение на болести като натрупване на храна без тя да се храносмели, подуване на корема и на гърдите, съмнения за хранително отравяне, глисти, както и различни възпаления в стомаха. Забранява се да се изпозлва този метод при хора със слабо здраве, стари, бременни и деца. А ако има съмнение за хранително отравяне, но вече е минало много време от това, то пак не може да се прилага повръщане. Намазване с лекарства Намазването с лекарства е един сравнително особен метод за лечение на тибетската медицина, защото чрез външно намазване се лекуват вътрешни болести, лесно е за прилагане и е много разпространено сред народа. Тибетската медицина смята, че намазването спомага за подхранването на организма и е подходящо за много болести, като груба кожа, кръвотечение и малокръвие, слаби нерви, преумора от работа, безсъние и др. Най-често се използва мас или олио, както и някакви други помади. Лечебни вани Лечебните вани са пак особен лечебен метод на тибетската медицина. Най-често се използват минерални води с богато съдържание на сяра, витриол, калций и др. Има два вида лечебни вани. Единият е водна баня в някой от горепосочените видове минерална вода, което се определя спрямо характера на заболяването и се използва при рани и проблеми на мускулите и костите, при горещина и др. Другият вид е комбиниране на лекарства, които се варят, слагат в марлена торбичка и се налагат на болното място. |
НЕ! НА ЧАЛГАТА В PR-КАМПАНИИТЕ !!!
Медицина и Здравеопазване