Кратки бележки
по повод на завистта
|
Прието е да се смята, че неприязненото отношение към този, комуто завиждат, и още повече недружелюбното отношение към него - от тайни интриги до открита агресия е проява на черна завист. А бялата завист е признаване успехите на другия човек и желание да се вземе пример от него. Известните хора определят тази завист като "благородна", "непорочна", "справедлива" завист, дан, която бездарните плащат на таланта. Без никакво желание да се подронва авторитета на великите, психолозите все пак възразяват: определението за бяла завист по-скоро съответства на такива категории като уважение, интерес, симпатия, радост за другия човек. А тези чувства някак си не се съчетават с понятието завист.
Може да се каже, че завистта е изострено преживяване на несправедливостта според нашите разбирания. Завиждайки на човека, ние така или иначе смятаме себе си по-достойни за този успех, който той има. При това, като правило не се приемат никакви разумни доводи и аргументи. "Защо на него, а не на мен?" - именно този въпрос ни гори като нажежено желязо отвътре, макар че понякога ние не си даваме докрай сметка за това. Защо все пак не на мен, ангела в човешка плът, дето притежава всички възможни добродетели? Завистта, наистина е любимото дете на горделивостта — майката на всички пороци! Всеки от нас има в живота си своя мисия — особено поръчение от Създателя. И не е дадено на човека да съди за Неговите планове и висша страведливост? Затова завистта е отрицание на Божия промисъл, тя е бездуховна по своята същност и е тежко престъпление против Създателя.
КАКВО ДА ПРАВИМ, АКО НИ ЗАВИЖДАТ?
1. Каквито и да са обстоятелствата, не се поддавайте на изкушението да отговорите на злото със зло. Противопоставяйте на действията на завистника само добро. Усмихвайте се и избягвайте високомерието, за да не засилвате негативните емоции по отношение на вас.
2. Съхранявайте чувството си за собствено достойнство. Нерядко тези, комуто завиждат, се стараят да смекчат негативното отношение към себе си, омаловажавайки своите успехи и постижения. Най-разпространеният случай в отговор е — оплаквания от живота. Един вид, нека завистникът да знае, че и при вас не всичко е идеално и всъщност няма за какво толкова да ви се завижда. Това е грешка: вие не само унижавате себе си, но и "привличате" в живота си неблагоприятни обстоятелства и събития, които биха могли и да не се случат!
3. Старайте се да не афиширате своето благосъстояние, особено ако знаете, че при околните далеч не всичко е така благополучно. Хвалейки се със своите постижения, вие провокирате чуждата завист.
ПРИЯТЕЛСКАТА ЗАВИСТ
Няма защо да казваме, че щастието и благополучието на нашите приятели е важно за нас почти толкова, колкото и нашето собствено. Тогава защо техните успехи и постижения понякога ни заставят буквално да позеленеем от завист? Какви чувства, мисли, представи играят тук главната роля?
Известният британски психоаналитик Дариан Лидер, автор на бестселъра "Защо жените пишат повече писма, отколкото изпращат?" препоръчва: за да проумеем по-добре феномена на приятелската завист, трябва да си зададем преди всичко основния въпрос: "А защо хората стават приятели?" Тук, според мнението на д-р Лидер, могат да се обосноват три основополагащи мотива.Първият от тях е нарцисцизъм. Просто в своите приятели ние виждаме отражението (и продължението) на самите себе си. Във втория случай приятелите ни играят ролята на пример за подражание, някаквъ идеал, към който трябва да се стремим. И накрая, ние самите можем да сме идеал за своите приятели (което, съгласете се, приятно гъделичка самолюбието ни). Същността на проблема обаче е следният: каквато и да е реалната ситуация, във всеки от трите случая има почва за сравнение, съпоставяне на себе си с другия човек. А ако е започнало сравняването, завистта не е далече. Действително, когато слушаме, че с някой се е случило нещо хубаво, независимо от нашата воля и понякога несъзнателно започваме да правим преоценка (естественно, не в по-добрата посока!) на своята собствена ситуация - каквато и да е тя реално. Уви, такава е човешката ни природа и изходът тук е един: да се научим да сме доволни с това, което имаме и да престанем да се сравняваме с околните.
Всичко това, между другото, ни кара да преосмислим известното твърдение: "Приятел в нужда се познава". И истината е, че далеч не винаги помощта за нуждаещия се е основана на приятелско съчувствие. Тук са възможни съвсем други мотиви: елементарно съжаление, християнско възпитание, неосъзнавано чувство за вина, поради собственото ни благополучие, желание да се покажем в най-добра светлина, обикновено усещане за собственото ни превъзходство ("Това с мен никога не би могло да се случи!"). Затова именно добрите времена, успехът, късметът са "пробният камък" на приятелските отношения. Наистина истинският приятел е този, който съумее искрено да се зарадва за тебе! |
|
