Разказ за невероятното събитие
от живота на един пътешественик в Израел
|
 |
Не малка част от своя живот аз посветих на търсене и изследване на библейски старини и в продължение на 15 години почти всяка година сам или с приятели прекарвах цялото лято в Израел. За всичките тези години пребродих пешком, надлъж и нашир, цялата страна.
През 1966 година съдбата ме срещна в Израел с американеца Джон Лестнер - психолог, специалист в областта на нервно-лингвистичното програмиране и биоенергетиката. Джон прекарваше тук своята отпуска, а понеже беше истински фанатик на тема биоенергетика, то при всяка възможност изваждаше от джипа кутиите с уреди и започваше да измерва биополето на дървета, камъни, древни руини, пещери. Няма да се спирам подробно върху това, понеже нищо не разбирам от неговата работа.
Трябва да кажа, че по това време аз вече бях на 38 години и за всичките тези години пътешествия аз никога и от нищо не съм боледувал. И като всеки здрав човек си задавах въпроса: защо хората около мен толкова страдат от болести и недъзи, разоряват се, умират млади, а мен никаква болест не ме лови, и дори по време на най-жестоки грипни епидемии аз се чувствах съвсем нормално. Нещо повече, успявах да се измъкна почти безкръвно от ситуации, когато никой не би заложил и стотинка за моя живот. Джон беше поразен от огромното положително биополе, което откриваше около мен, възторгът му нямаше край, докато най-накрая, един ден той разбра каква е работата. |
|
Маслината като символ
|
Маслината като растение - символ в античността се свързва с богинята Атина, която сътворила маслината в съперничеството си за господство над Атика с бога Посейдон. От маслинено дърво изработвали изображения на боговете: от маслини била свещената гора в Олимпия, маслинени клонки поднасяли на победителите в спортните състезания. Наред с венците от лаврово дърво, с венци от маслинени клонки украсявали по различни поводи победителите. Ако маслиненото клонче в древния Рим било преди всичко символ на богинята на мира (Пакс), то войниците в триумфалните си шествия носели венци от маслинени клонки, защото богинята Атина (рим. Минерва) се смятала също и за божество на войната. Посланиците, молещи за мир и защита, често носели в ръцете си маслинени клонки, завързани с вълна.
В Библията, гълъбът, който Ной пуска от ковчега, в знак на възстановения след потопа мир с Бога, донася маслинено листо в човката си, тъй като маслото (зехтинът) изглажда вълните, смекчава,очиства, подхранва и служи за гориво на светилници и лампи. То се използва също така и при церемонии на помазване при коронясване на крале (царе), свещеници и болни. Яков е смазал със зехтин (елей) камъка във Ветил след своя сън за стълбата, която стига до небето. Спасителят, Месията, евреите наричат "машиах" - "помазаник". В притчата за милосърдния самарянин зехтин се използва и за лечение на рани. В християнството за мирото чист зехтин се смесва с билки, ароматни треви и спирт. С него помазват при кръщение, причастие, ръкополагане и елеосвещение. След VІІ век и при коронации се извършва церемонията миропомазване.
Според ислямската легенда в рая имало две забранени дървета - маслина и смокиня. |
|
Всичко се оказа едновременно и просто и невероятно загадъчно. Няма да злоупотребявам с вашето търпение и ще ви разкажа как стана всичко: през 1990 година, недалеч от резервата Ей-Геди, край Йерихон, в малка пещера на склона на планината, сред камарата керамични отломки, ние с учудване забелязахме изкусно изрязан от дърво малък кръст, удивително добре запазен.
Но да се върнем в онзи момент, когато открихме това произведение, вероятно работа на древен майстор. Трябва да ви кажа, че нито аз, нито моите приятели са твърде религиозни хора, и поне на моята шия по онова време на златна верижка висеше не кръстче, а монета с образа на Атина Палада. И до ден днешен не бих могъл да отговора на вашия въпрос какво ме накара на същата тази верижка да закача дървеното кръстче, с което не се разделям и до днес.
Та значи, Джон откри, че източникът на това мощно положително поле, което идваше от мен, съм не аз самият, а обикновеното дървено кръстче на врата ми — това за него беше като озарение. И естествено сега аз бях просто задължен да споделя с него своята находка, макар и за известно време. Без да придавам на това голямо значение, аз свалих от верижката кръстчето и го дадох на Джон, който от своя страна ми се закле, че ще ми го върне след година, когато отново щяхме да се срещнем, както вече се бяхме уговорили. |
 |
|
В Ерусалим, в Гетсиманската градина, близо до Църквата на всички нации и досега са се запазили осем толкова изкривени и стари маслинови дървета, че ги смятат за преки потомци (ако не са и те самите) на онези, които са расли в Христовата епоха.
|
|
Както ми обеща, Джон ми го върна след една година в Ейлат. Той ми разказа, че за тази една година, благодарение на това кръстче, той поправил своето здраве, а така също и здравето на своите близки и приятели. Аз, от своя страна премълчах, че за това време прекарах два спонтанни пневмоторакса и получих пенсия по инвалидност. Вече бях започнал да се досещам, не, бях почти сигурен, че това по някакъв непостижим начин беше свързано с моето кръстче, което бях дал на Джон миналото лято. Джон, между другото, ми разказа, че докато бил сам в Израел, намерил една стара маслина с поразително висока енергия и той беше сигурен, че едно докосване до нея може да донесе изцеление и затова много искаше да получи поне едно клонче от това дърво, от което да направи кръстчета и броеници за приятелите и познатите си. Но проблемът беше в това, че маслината, която Джон беше открил, беше разперила своите клони върху земя, която беше частна собственост.
Ние се обърнахме към престарелия собственик на земята, който между впрочем изобщо не се учуди на нашето предложение да ни продаде маслинено клонче. И за 200 шекела (около 50 долара) той ни отряза петкилограмов клон от дървото. Аз обърнах внимание на стопанина, че на дървото има много стари следи от брадви, на което той ми отговори, че кой знае защо това дърво винаги много се е харесвало на християните, и той помни, че когато още бил дете веднъж в годината при баща му идвали монаси от Яфа със същата молба.
По това време моето дървено кръстче вече висеше на врата ми и от този момент аз просто физически започнах да усещам, че тялото ми се изпълва със сила и здраве. Изчезна постоянното усещане, че не ми достига въздух, отново можех бързо и много да ходя, престанах да се задъхвам при ходене. Трябва ли да обяснявам колко много означаваше това?
След два дни, при митническия контрол на летището върнаха Джон обратно. Ние бяхме забравили, че нищо от земята на Израел не може да бъде изнесено, дори шепа пръст в джоба на панталоните. Наложи се Джон да ни остави клона от маслината. И до нашето заминаване ние успяхме да го разрежем и да го дадем на майстор дърводелец от Назарет, който направи от него "сувенири". Джон ги получи в родината си в обикновено сандъче, без никакви проблеми от страна на митничарите. Тогава едва всичко свърши добре.
Оттогава минаха вече няколко години, много неща се промениха. Аз вече имам внук, моите приятели се пръснаха по целия свят, но и досега не ме напуска усещането за съпричастност към Великата тайна. Та нали всеки от нас, поне веднъж в живота си се е сблъсквал с Чудото, но както често се случва, ние не го забелязваме и отминаваме и се правим, че не го забелязваме или се опитваме да обясним научно на себе си и на другите около нас онова, което е много по-високо от човешкото разбиране.
Така и аз, ако не беше тази случайна среща с Джон, щях да продължавам да живея с пълната увереност, че просто ми върви в живота през всичките тези години. Аз никога нямаше да разбера на какво и на кого съм задължен, задето многократно избягвах смърт, инвалидност, болести. А за всичките тези години на гърдите ми живееше и ме предпазваше от беди, болести, неуспехи и поражения малка частица от голямото чудо - кръстчето от маслинено дърво, изрязано от древния майстор. Сега вече аз знам това.
Според моето лично, дълбоко убеждение истинското кафе трябва да бъде само бразилско, чая — индийски, колите — немски, дънките — американски, а кръстчетата, броениците, чашите, свещите, ако разбира се, те означават за вас нещо повече от обикновена украса за камината, трябва да бъдат само от Ерусалим. Защото именно там, под онова вечно синьо небе, е преминал земният живот на Бога, именно по онази земя е стъпвал кракът на Неговия Единороден Син, и може би именно тази маслина, от коята е направено кръстчето върху гърдите ви, е утолявала Неговия физически глад и Го е спасявала от лъчите на обедното слънце.
И съм сигурен, че неслучайно върху герба на Ерусалим, най-главния от всички вярващи градове на земята, симетрично са разположени две маслинени клонки — символите на Мира и Святата Земя.
|
Гербът на Ерусалим е утвърден през 1950 г. Лъвът в центъра на герба символизира рода Йехуда, получил във владение Юдея — земята, върху която се намира градът (вж Битие 48:8-10). Лъвът е на фона на символичоно изобразената Стена на плача. Маслинените клонки отстрани са символ на мира. Самото име на Ерусалим означава "град на мира" — от "ир"(град) и "шалом" (мир). Името на града на иврит звучи като Иерушалаим. |
|
|
Маслиненото дърво е едно от най-древните и широко разпространени дървета в Израел. В Галилея растат дървета, чиято възраст е няколко хиляди години. Листата на маслиненото дърво са зелени през цялата година, корените са много силни, а обратната страна на листата отразяват слънчевата светлина.
В библейските времена маслото от маслиненото дърво, зехтинът се е използвал за помазване на свещениците и кралете. Пречистен зехтин се е използвал за запалване на менората. Маслиненото клонче е символ на мира, за Ной тя станала доказателство за края на потопа. Маслината е част от емблемата на държавата Израел. Нейните дълбоки корени символизират силната привързаност на еврейския народ към земята на Израел. |
|
|
|
|
