Жените и Пикасо - на тази тема са посветени много сериозни изследвания и произведения, често пъти със скандален характер. В дългия живот на художника със стотици любовни връзки, с огромен сексуален магнетизъм, през различните творчески периоди изключителна роля обаче играят седем жени. |
|
|
|
ЛЮБИМИТЕ ЖЕНИ НА ПИКАСО
|
 Бог е надарил щедро един от най-гениалните художници от нашето време Пабло Пикасо, известен в целия свят не само със своите живописни творби, графика и скулптура от керамика, но и с множество романтични връзки с представителките на нежния пол. Някои от тях били прекалено краткотрайни, почти мимолетни, други - достатъчно продължителни. Всички обаче, в една или в друга степен, оказали влияние върху неговото творчество.
"Аз съм дяволът - казвал Пикасо на Еренбург, който в своите мемоари пише: "Ако той е дявол, то е особен дявол, въстанал и неотстъпчив в спора си с Бога за мирозданието. Дяволът обикновено не е само лукав, но и злобен. А Пикасо е добър дявол". Но много факти от неговия живот ни карат да се съмняваме в добротата на този гений. |
Фернанда
Fernande Olivier
|
 |
|
С тази необикновено красива девойка, чиято външност с право може да се нарече идеал за женска красота в началото на ХХ век, Пикасо се запознал във Франция, в Париж, където геният отива с тайното желание да стане световно известен художник. В онези дни двамата с Фернанда нямали нищичко, но този факт не ги притеснявал особено, те били още толкова млади.
Макар че, в интерес на истината, всеки от тях вече имал известен опит зад гърба си. Пикасо вече си бил спечелил слава в Испания, а Фернанда, чиито родители я омъжили твърде рано за човек, много по-възрастен от нея, почти старец, който на всичкото отгоре към края на дните си станал още и слабоумен.
Фернанда толкова пленила Пикасо със своята красота, че той незабелязано за себе си в своето творчество преминал от мрачните сини тонове към розови и бледосини. Цели девет години художникът обича страстно своята муза и иска от нея само едно - да е с него в ателието му, посещавано от знаменити френски пипсатели, поети и художници. Тя лежала на дивана без да прави нищо и създавала с присъствието си чувствена обстановка край художника. Справяла се великолепно.
И кой знае колко още биха просъществували техните трогателни любовни отношения, ако не била прекалената ревност на младата жена, която в крайна сметка накарала Пикасо да избяга от нея с любовницата на полския художник Маркуси -- красавицата Марсел.
|
Марсел, наричана от Пикасо Ева
Eva Gouel
|
За гения Марсел (Marcelle Humbert) не била любовница-еднодневка. В нея той се влюбва истински. С влизането в живота му на тази крехка и изящна като статуетка жена, която той ласкаво нарича Кукличка, на платната на художника се появяват най-радостните и жизнеутвърждаващи картини. Заради нея гениалният художник е готов да извърши всякакви лудории. Щастието им обаче било съвсем кратко. Марсел, любовно прекръстена от Пикасо в Ева, първата жена на земята, умира от туберкулоза.
|
Олга
Olga Khoklova
|
Смъртта на Марсел толкова силно повлияла на Пикасо, че за известно време той се отдръпва от творчеството, пребивавайки в състояние на някакво вцепеняване. Ситуацията се променя с поканата на неговия приятел Жан Кокто да замине за Рим, където Кокто работи по балетната постановка "Парад" със знаменития тогава балет на Дягилев. И именно тогава, през пролетта на 1917 година, след почти едногодишна скръб по своята приятелка, Пикасо се влюбва отново. Този път неговата избранница е балерината Олга Хохлова - дъщеря на царски генерал. Олга има добри маниери и особен славянски чар, който винаги се е ценял в Европа. С приятна външност, правилини черти на лицето и малко по-масивна брадичка, която издава нейния характер твърд, решителен и упорит. Страстта на Пикасо към Олга била толкова всепоглъщаща, че той й прави официално предложение, поднасяйки й сърцето и душата си.
 През май 1917 година в парижския театър "Шатъл" е премиерата на "Парад". На 300 километра от столицата продължават тежките боеве на френската армия с настъпващите немци. На спектакъла идва целият Париж - името на Дягилев действа като магнит. След представленията в Париж балетът заминава за Мадрид и Барцелона. Пикасо пътува с балета. В Барцелона той представя Олга на майка си. Когато балетът продължава за Латинска Америка, Олга остава с Пикасо. Той е щастлив.
На 12 юли 1918 година в кметството на 7-и парижски окръг се извършва церемонията по бракосъчетанието. Венчавката е в православния храм Св. Александър Невски. Сред гостите и свидетелите са  Дягилев, Аполинер, Кокто, Гертруда Щайн, Матис. Пикасо бил сигурен, че се жени за цял живот и затова в брачния договор е записано, че имуществото им е общо, включително картините на художника. Единственото, което помрачава щастието му е, че младата жена на художника страстно мечтае за светски живот в Париж и висшето общество, където тя иска на всяка цена да влезе. И подчинявайки се на желанията й, Пикасо се установява в Париж и с леката ръка на жена си става светски художник, купува си замък и посещава светските приеми с участието на известни фамилии.
На пръв поглед Олга би трябвало да се радва, че е получила всичко, което е искала. Е, да, но не било така. На 4 февруари 1921 година се ражда синът им Пол (Пауло). На 40 години Пикасо за първи път става баща. Това събитие го развълнувало и го изпълнило с гордост. Той прави до безкрайност рисунки на сина си и жена си. Всички те са в неокласически стил, жените в тях наподобяват олимпийски божества. С раждането на сина им, стройната балерина загубва бързо своите прекрасни форми, а заедно с тях и уравновесения си характер, превръщайки се
 |
 |
постепенно в една вечно недоволна, ревнива и мърмореща дебеланка.
Постепенно необузданата художествена натура на Пикасо влиза в противоречие с този светско-снобски живот, който му се налага да води. Той обича жена си, иска да има семейство, но постепенно възниква конфликт с Олга, предизвикан от това, че художникът не искал да се обременява с условности, които пречат на творчеството му. Той искал да остане изцяло свободен човек и в името на това бил готов да пожертва всичко останало. С повечето приятели на Пикасо Олга не успяла да намери общ език, освен с Аполинер, който тежко ранен, умира през ноември 1918.
Почти маниакалната ревност на Олга към неговите бивши приятелки превърнала живота на художника в истински кошмар. Като човек творец, той не можел да понася това дълго време. Ненависта си към Олга Пикасо започнал да излива в живописта. В серии от картини, посветени на коридата, той я изобразява ту като кон, ту като митичния образ на стара мегера. По-късно той ще каже: "Тя искаше прекалено много от мен...Това беше най-лошият период в моя живот". Пикасо като че ли бил готов да се примири с всичко. Въпреки всичко той не искал развод. Да скъса напълно с частица от миналото си, за него означавало нещо като смърт, от която той се страхувал през целия си живот. Освен това след един развод той би загубил половината от състоянието си, най-важното от което били картините му. Първа обаче не издържа Олга. Тя не можела да търпи повече ненавистта на съруга си, нито присъствието на съперницата си. След поредната тягостна семейна сцена през юли 1935 година заедно със сина си тя напуска семейното жилище. С помощта на адвокатите съпрузите все пак си поделят имуществото, но от юридическа гледна точка развод няма, и до смъртта си Олга официално си остава съпруга на Пикасо и продължавала да му досажда. Едва след няколко години, когато Олга умира, Пикасо бил в състояние да си отдъхне спокойно. |
Мари-Терез
Marie-Therese Walter
|
Наелектрзираната обстановка на отношенията с Олга повлияла върху творчеството на художника. Върху платната му все по-често се появявали непонятни чудовища. Стараейки се да забрави целия този кошмар, Пикасо, който по това време е около 50-годишен, започва любовен роман със 17-годишна девойка, от която се ражда дъщеря му Майя.
|
|
Портрет на възлюбената на Пикасо Мари-Терез, "Nu au collier" нарисуван в разгара на техния роман (1932) през 2002 беше продаден на аукционе Christie"s в Лондон за повече от 20 млн. долара.
|
През януари 1927 година на улицата, сред тълпата, излизаща от метрото, Пикасо вижда красива девойка с гълъбовосиви очи. Струва му се че вече я бил виждал - във въображението си и в платната си. "Той ме хвана за ръката и каза: "Аз съм Пикасо! Вие и аз заедно ще направим велики неща"- спомня си по-късно Мари-Терез Уолтър. Тогава тя е на 17. Не знае нищо нито за изкуството, нито за Пикасо. Нейните интереси са съвсем други - плуване, гимнастика, велосипед, алпинизъм.
"Започва най-голямото сексуално увлечение в живота на Пикасо, не познаващо нито граници, нито табу" - пише американската писателка Ариана Стасинопулос в обширната монография "Пикасо: съзидател и разрушител", вдигнала много шум на Запад. Това била страст, възбуждана от тайната на техните отношения, а така също от това, че Мари-Терез, с вид на дете, се оказала податлива и послушна ученичка, която с готовност приемала всякакви експерименти, подчинявайки се изцяло на желанията на Пикасо. Художникът се отдавал на тази безумна страст, опитвайки се да забрави Олга, да я зачеркне от живота си. |
Дора
Dora Maar
|
 Теодора Маркович, известна като Дора Маар, една изключително талантлива фотографка и добра художничка, след срещата си с Пикасо става известна най-вече с факта, че документира създаването на "Герника". Пикасо среща Дора Маар на терасата на кафене "Les Deux Magots". Привлечен от смолистите й буйни коси и черни очи, той се обръща към своя приятел Пол Елюар да го запознае с красивата жена. Тя му отговаря на испански и с това още повече очарова Пикасо. Техните взаимоотношения се задълбочават след пет седмици и продължават почти десет години, и по стечение на обстоятелствата това са най-черните години за Испания и за Европа.
 |
Pablo Picasso
Dora Maar on the Beach, 1936
|
Въпреки другите жени, с които Пикасо има отношения, Дора като художник е с определено независимо мнение и остава с него, но в крайна сметка и тя е жестоко оскърбена от емоционалната грубост и егоцентризма на художника след като разбира, че е безплодна. Пикасо, който тогава е на 50 години, бил очарован от това тъмнокосо момиче и по време на тяхната връзка той създава много ескизи, акварели и картини, които свидетелстват и днес за щастливите им моменти. Дора Маар ги пазела ревниво до смъртта си през 1997 година, независимо от острите трудности, с които се борила в продължение на много години.
С тези подаръци на Пикасо тя станала известна завинаги, съхранявайки култа към една страстна и изключителна любовна интрига.Тя трябвало да отстъпи пред капризите на художника, тъй като той не напуснал Мари-Терез и според настроението и събитията отивал ту при едната, ту при другата. Дора Маар обаче е "Жената в сълзи", която споделила доста болезненото съществуване на Пикасо през неспокойния период 1936-1944.
В живота, както и в творчеството си, Пикасо демонстрирал висша степен на свиреп и понякога отблъскващ егоцентризъм, действащ на околния, не толкова волеви свят обезоръжаващо. С постъпките си той нанасял неочаквани удари и шокирал хората около себе си. А после се веселял от сърце, превъзнасяйки своята оригинална способност за действие.
|
Франсоаз
Francoise Gilot
|
|
 А след това в живота на Пикасо (вече на 60 години) се появява 20-годишната Франсоаз Жило (Francoise Gilot), която го очарова със своето истинско френско изящество. Любовта към младата жена станала за най-знаменития в света художник кубист не само своеобразен еликсир на младостта, но и възможност да създаде редица уникални творби.Художникът купува разкошния замък Грималди и заживява там с новата си муза. Символ на техния съюз става създаването на каритната "Жената-цвете". Франсоаз става не само помощничка и ученичка на Пикасо, но го й дарява с две очарователни деца - Клод и Палома и… го напуска, неудовлетворена от ролята само на любима жена, уморена от диктаторските му навици, манията за величие, битовия садизъм - в гнева си той бил в състояние просто да загаси цигарата си в бузата й...
Раздялата е тежка, с много скандали и ругатни, както всъщност е било и с другите жени в живота на художника. Но не всички съумяват да кажат след време като Жило: "Тогава Пабло изгори всички мостове, свързващи ме с нашето общо минало. Постъпвайки така обаче, той ме принуди да намеря себе си и по този начин да оцелея. За това аз ще му бъда винаги благодарна."
След осем години тя все пак моли Пикасо да даде фамилията си на двете им деца. Той се съгласява при условие, че тя се разведе и се омъжи за него. С големи резерви Франсоаза го прави и веднага след като Пабло научава за това, се жени тайно за следващата жена в живота си - Жаклин. В отговор Франсоаза издава през 1964 година своята скандална книга "Живот с Пикасо", в която описва целия ужас на техния съвместен живот. След излизането на книгата Клод и Палома прекратяват всякакви отношения с баща си.
През целия си живот Франсоаза съчетава артистичен талант и академични постижения. С диплома по философия от Сорбоната и английски от Кембридж тя се изразява чрез живопис и други художествени форми, но е и професор по живопис, гравюра и рисунка в Калифорнийския университет. Илюстрира четири книги.
Определението на Франсоаз за взаимоотношенията на Пикасо със света е доста показателно: "той се отнася с хората като с кегли - удря с топката един, за да събори друг". |
Жаклин
Jacqueline Roque
|
 Дали с чернокосата испанка, 40 години по-млада от самия гений, Пикасо не осъществява идеалния съюз (1961 г.), към който толкова се стреми през целия си живот, не може да се каже точно. Тогава той вече е на преклонна възраст. Тази умна във всяко едно отношение жена (Jacqueline Roque) съумяла не само да поддържа домакинството и да се върти в кухнята, но и да стане абсолютно незаменима за своя мъж.Веднага след сватбата тя забранява на децата и всичките му бивши любовници да се виждат с него.
Освен че му създавала спокойна обстановка, тя станала неговата истинска муза и свързващо звено с огромната армия почитатели на знаменития гений. Жаклин обожавала своя съпруг, боготворила го. И Пикасо й отговарял със същото. Именно на Жаклин предстояло скоро да стане безутешната вдовица на Пикасо…
След смъртта на Пикасо, тя създавала впечатлението, че за нея той остава жив човек - спомня си Аурелио Торенте, директор на мадридския Музей на съвременното изкуство. Пред входа на своя дом в Нотр-Дам-де-Ви тя поставила огромен портрет на Пикасо, в който особено изпъквали неговите очи. Тя постоянно гледала този портрет, съветвала се с него..." На 15 октомври 1986 година, в телефонен разговор с Торенте, Жаклин отронила: "Простете, може би ние никога... |
Веднъж художникът признава, че разделя всички представителки на прекрасния пол на "богини" и "изтривалки". Особена радост му доставяло да превръща първите във вторите, изтривайки си краката в тях, и те, богините не само му позволявали да го прави, но и получавали удоволствие от това. Инстинктът му за разрушение бил много силно развит. Неговите любовници ставали жени на неговите най-близки приятели, понякога с тяхно съгласие, както станало с втората жена на Пол Елюар - Нюш (Nusch Eluard). И целият му живот преминал под знака на борбата между инстинктите му за съзидание и разрушение. "Аз ще умра, без да обикна никого" - казвал художникът. От друга страна често повтарял, че само работата и жените удължават живота на човека. "Всеки път, когато сменям жената - казвал Пикасо - аз трябва да изгоря онази, която е била последна. По този начин аз се освобождавам от тях. Те вече няма да са около мен и да усложняват живота ми. Това може дори да върне моята младост. Убивайки жената, се унищожава миналото, което тя олицетворява".
Едва ли всички тези заявления трябва да се приемат за чиста монета. В тях има много мистика. И все пак в отношенията му с жените, възможно е въпреки желанията му, често пъти връх вземало именно деструктивното начало. Със самоубийство завършили живота си Мари-Терез, неговата втора жена Жаклин, от нервна депресия страда Олга, художничката Дора Маар, която била негова любовница по време на създаването на "Герника". Отравя се внукът му Пабло.
Садизъм и безразличие, жестокост, нищета и безкрайни унижения – такива спомени остава геният на своите жени, деца и внуци. Но никой не може да отрече безотказната му рецепта за завоюване на женските сърца - той ги рисувал...
|
|
| Семейните драми ... |
Три седмици след като Франсоаз Жило ражда дъщеря на Пикасо - Палома, художникът става дядо - на бял свят се появява синът на Пол - Пабло, наречен така в чест на дядо си. По-късно го наричат просто Паблито. Отношенията на Пикасо с по-големия му син винаги са били сложни. Той не се интересува особено от неговата съдба, тъй като не може да прости на Пол, че се оказва доста обикновен човек, без никакви таланти.
Пол Пикасо прекарва цялата война в Швейцария и се връща в Париж едва след освобождението на града. Той няма работа и често му се налага да се унижава пред баща си, изпросвайки му пари. От пари той се нуждаел винаги - Пол вземал наркотици и пиел много. През 1954 година след тежко възпаление на белите дробове той се оказва на смъртно легло. Докторът праща телеграма на Пикасо с молба да дойде спешно в Кан. Отговор обаче не последвал.
До смъртта си самотната Олга живее в Кан. На 11 февруари 1955 година след мъчително боледуване тя умира от рак в градската болница. На погребението й идват само синът й и няколко приятели на Пикасо. В същото време художникът рисува в Париж картината "Алжирски жени" и не намира време да пристигне в Кан.
Малко преди да умре, художникът, отличаващ се с пророчески способности казал: "Моята смърт ще стане корабокрушение. Когато загива голям кораб, всичко, което се намира около него, бива завлечено като във фуния."
Великият художник на XX век Пабло Пикасо умира на 8 април 1973 година на 91-годишна възраст. Паблито, неговият внук умолява баща си да му разреши да присъства на погребението на дядо си. Жаклин обаче, последната жена на художника му отказва. В деня на погребението Паблито изпива флакон с деколоран - химикал за обезцветяване. Когато го закарват в болницата, лекарите установяват, че той е изгорил вътрешностите си. Три месеца поддържат живота му с операции и пресаждания, за които плаща Мари-Терез, продавайки няколко картини на Пикасо. Но не успяват да спасят Паблито. Той е погребан в Кан, в гробището, където е и прахът на баба му Олга.
На 6 юни 1975 година, на 54 години умира от цироза на черния дроб, предизвикана от алкохола и наркотиците, Пол Пикасо. Неговите две деца, Марина и Бернар, последната жена Жаклин и още три "извънбрачни" деца на Пикасо - Майя (дъщерята на Мари-Терез), Клод и Палома (децата на Франсоаз Жило), са признати за наследници на художника. Започват дълги юридически битки за наследството, оценено на 260 милиона долара - цифрата е силно занижена по данъчни съображения. Като цяло това са 50 хиляди произведения - 1885 картини, 1228 скулптури, 2800 изделия от керамика, около 12 хиляди рисунки, 11 гоблена, 8 килима и др. Държавата прибира значителна част от тях вместо данък. Най-голяма част - 30% получава Жаклин Пикасо, докато внуците Марина и Бернар - само по 20% от общата сума. На всички наследници е предоставена възможност и право да вземат за спомен по една картина на художника.
Не само картините на Пикасо носят печата на трагизма на XX столетие, но дори и след смъртта му с него са белязани съдбите на най-близките му. На 20 октомври 1977 година в гаража на своя дом в средиземноморското градче Жуан-ле-Пен се обесва Мари-Терез, която тогава е на 68 години.
В навечерието на откриването на поредната изложба на Пикасо в Мадрид на 15 октомври 1986 года в 3 часа сутринта в леглото си се застрелва Жаклин Пикасо. |
Повече за родословното дърво на художника »»
|
|
