Като "висш пилотаж" в лова отстрелът на хищници изисква спазването на определени правила от всеки, който иска да се заеме с него. Без тях ловът би бил случаен, а в много от случаите невъзможен. С такъв вид лов трябва да се захващат само хора, които имат желание и много търпение. От моите наблюдения съм установил, че повечето ловци не спазват абсолютно никакви правила. Някои отиват например на лов парфюмирани. Това е недопустимо! Хищниците, както и другите диви животни усещат миризмите на повече от стотина метра, а парфюма - на километър. При това положение животните не само че не идват, но напускат района. Пушенето по време на лов има абсолютно същия ефект, както и парфюмът. Освен това излизането на лов с дрехи от материя, която при движение издава шум, също е неуместно. Хищникът чува шумове, които човешкото ухо е непригодено да улавя.

Дори ловецът само да вдигне пушката, хищникът ще долови шума, който издава дрехата му, макар и съвсем лек, и ще избяга. Мърдането, постоянното движение на чакалото, също е погрешно. Ловецът трябва да избере място, което е в територия, обитавана или преминавана от хищници, да изгради чакало на високо, защото ако остане на земята, течението ще издава присъствието му дори без наличие на вятър. Ако има вече изградено чакало, още докато са зелени листата то следва да се прикрие с клони. Когато листата по дърветата изсъхнат и опадат, тези на отрязаните клони остават зелени. По този начин животните свикват с чакалото. Всяко преместване на дърво или храст, добавяне на съоръжение в територията предизвикват недоверие у хищниците, които избягват района, докато не се убедят, че е безопасен.

Пред чакалото или встрани от него се прави стървилище, изчистено от високи треви и храсти. Там редовно се слага мърша, кокали, риба, кожи и други примамки, като не се чака храната да привърши. Покачен на чакалото още по светло, ловецът трябва да е търпелив и да стои на него при много ниски температури и то за дълго, около 5-6 часа. Той трябва добре да се ориентира при шум и веднага след като го долови, много бавно да прикладва и да изчака животното да се покаже на чисто. Освен това е необходимо ловецът да вижда добре в тъмното, за да има успех в стрелбата. А за да може да стреля добре в сумрак, се правят тренировки през деня, като се поставя мишена на двадесет метра - разстоянието, на което може да се види нещо през нощта. Ловецът застава пред мишената, държи ниско пушката в ръце, поглежда мишената, затваря очи, вдига оръжието и стреля в целта.

Това наподобява условията на стрелба нощно време. Виждаш целта - хищника, но когато искаш да я вземеш на мушка, я губиш, гледайки мушката, и обратното. Затова още щом дивечът бъде забелязан, пушката се вдига и се стреля по инстинкт в него. Сред лова на хищници отстрелът на чакали е един от най-сложните и изисква повече умения. При спазването обаче на гореспоменатите правила ловецът може да постигне добри резултати. Важно е да знае, че лисиците излизат да ловуват час, даже два преди чакалите. Затова ако ловецът иска да отстреля чакал, не бива да стреля по лисица, бялка или пор, дошли на стървилището на здрачаване. Чакалите излизат около 19.00 часа. С характерен вой се събират на глутници, ловуват вечер, а сутрин се пръскат. Затова на чакали се ловува вечер, през цялата нощ или много рано сутрин. На последно място, но не по важност, на лов за хищници човек ходи сам.

Стреля се само по видима цел, а не по посока на шума, което може да има пагубни последици. Убитите хищници се дерат с гумени ръкавици, защото съществува опасност от зараза при наличието на рана, дори драскотина по ръцете на ловеца. Кожите или части от тях, предназначени за отчитане се държат в съд, покрити с морска сол. Напредналите ловци, които имат желание да постигнат отлични резултати в отстрела на хищници, трябва изцяло да се отдадат на този вид лов. Необходимо е да познават на пръсти района, в който ловуват; да могат да се придвижват безпроблемно вечер в пълен мрак без прожектори; да усъвършенстват стрелбата нощем; да се съобразяват с времето и вятъра, за да могат да заемат подходящи позиции. Дрехите, с които ловуват, се оставят в гората и се обличат там, където се спират колите, за да не може дивечът да ги надушва отдалеч.

Към определеното място трябва да се избере най-краткият маршрут, който обаче да е встрани от пътя на хищниците. Всяко обикаляне из района оставя човешка миризма, в резултат на което хищниците или идват късно, или въобще не се появяват. Необходима е изключителна издръжливост за стоене цяла нощ на чакало. Не бива ловецът да се отчайва, когато след цяла нощ чакане не отстрелва нищо. Дори и ако не са усетили ловеца, хищниците не отиват на примамката, ако са неспокойни, ако времето е топло и хубаво. Те идват при лошо, студено време, когато е замръзнало и не могат да намерят прясна храна. Отстреля ли хищник, ловецът не бива да слиза и да го прибира, особено ако смята да ловува още. По-добре е да го остави там, където е паднал, и да изчака.

След час-два при студено и мразовито време ще дойде друг, дори няколко. Тогава не бива да се бърза. Взима се на мушка този, около когото се въртят останалите, изчаква се, докато наближат или се подредят един зад друг, и тогава се стреля. Така с един изстрел могат да бъдат убити два, а понякога дори повече хищници. Само едно от тези правила ако не се спази, ловецът може дни наред да виси по дърветата без слука. Ловът на хищници не е лек, но с вълците и чакалите е най-трудно. Те са недоверчиви, умни, с много остро зрение, слух и обоняние. Все неща, благоприятствали неимоверното им развъждане и съответно унищожаване на много дребен дивеч. Затова към тях трябва да се подхожда професионално, без подценяване и допускане на грешки.

Списание Лов и риболов