Вярата на примитивния човек в произволни сили не е дошла от въздуха, а от опита. Това. което наричаме суеверие, се оправдава от групирането на случайните явления. Съществува един реален процент на вероятност, че необичайни събития съвпадат по време и място. Не трябва да забравяме, че в това отношение не можем напълно да се доверим на нашия опит. Нашето наблюдение е неточно, защото нашата гледна точка ни кара да пропускаме тези неща. Например в едно сериозно настроение никога няма да ни хрумне да свържем следващите събития: една птица влиза сутринта в стаята ви, един час по-късно сте свидетел на катастрофа на улицата, следобеда почива ваш роднина, вечерта готвачката изпуска супника и връщайки се късно през нощта, откривате, че сте си загубили ключа.

И той е прав - много по-прав, отколкото сме склонни да признаем. Неговите тревожни очаквания се оправдават и служат на една цел. Той смята, че този ден е едно лошо предзнаменование и че не трябва да се предприема нищо. В нашия свят това е суеверие, но в света на примитивния човек това е високооправдана досетливост. В този свят човек е повече изложен на инциденти, отколкото ние в нашето протежирано и добре подредено съществуване.

Когато си в джунглата, не поемаш много рискове. Европеецът скоро ще оцени това. Когато един индианец пуебло не се чувствува в добро настроение, той не посещава съвета на мъжете. Когато един древен римлянин се спънел на прага при излизане от къщата, се отказвал от плановете си за деня. Това ни изглежда глупаво, но при примитивни условия на живот подобни случки карат човека да бъде поне предпазлив. Когато не мога да се контролирам напълно, моите движения могат да бъдат под известно напрежение; вниманието ми лесно се отклонява; разсеян съм.

В резултат се блъскам в нещо, спъвам се, изпускам или забравям нещо. В цивилизовани условия това са дреболии, но в първичната гора може да означава смъртна опасност. Фатално е да направиш погрешна стъпка върху пропития с дъжд дънер. който служи за мост върху река, гъмжаща от крокодили. Представете си, че си загубя компаса във високата трева или забравя да заредя пушката си и попадна на следа от носорог в джунглата. Ако съм зает с мислите си, мога да настъпя отровна змия.

Привечер забравям да пусна мрежата против комари и 11 дни по-късно умирам от тропическа малария. Да забравиш да си затвориш устата, когато се къпеш, е достатъчно за една фатална атака от дизентерия. За нас разсеяността е естествена причина за тези събития. За примитивния човек те са обективни поличби или магия. Но може да е и нещо повече от невнимание. В областта Китоши, южно от Маунт Елгон, отидох на екскурзия в гората Кабрас.

Там във високата трева почти настъпих една южноафриканска усойница и отскочих в последния момент. Следобед моят придружител се върна от лов, бледен като смъртник и треперещ целият. Почти бил ухапан от една мамба, дълга седем фута, която скочила на гърба му от едно термитно хълмче. Несъмнено е щял да умре. ако не успял в последния момент да рани животното с един изстрел.

В девет часа вечерта нашият лагер беше атакуван от глутница гладни хиени, които бяха изненадали и издраскали един мъж в съня му предишната вечер. Въпреки огъня те нахлуха в колибата на нашия готвач, който с писък избяга през оградата. През останалото пътуване нямаше инциденти. Но този ден даде на нашите негри храна за размисъл. За нас това е просто натрупване на случки, но за тях беше неизбежно реализиране на поличбата от първия ден на нашето пътуване.

Така се случи, че паднахме, кола, мост и всичко, в един поток, който искахме да прекосим. Нашите момчета си размениха погледи, като че ли искаха да кажат: "Е, добре, това е едно чудесно начало." Като връх се развихри и тропическа буря и ни измокри така, че няколко дена лежах болен от треска. Вечерта на деня, в който моят приятел едва се беше спасил по време на лова, аз не се въздържах да му напомня: "Струва ми се, че бедите започнаха по-отдавна.

Спомняш ли си съня. който ми разказа в Цюрих преди нашето тръгване? Тогава той имал един впечатляващ кошмар. Сънувал, че е на лов в Африка и внезапно бил атакуван от една огромна мамба, при което се събудил с вик на ужас. Сънят много го разстроил и сега си призна мисълта, че това вероятно означава смъртта на някой от нас. Сигурно е предполагал, че ще умра аз, защото ние винаги се надяваме, че ще бъде "другият". Но всъщност той се разболя от тежка малария, която го доведе до гроба.

Да четеш за подобен разговор в един ъгъл на света, където няма змии и маларични комари, означава много малко. Човек трябва да си представи кадифеното синьо на тропическата нощ, огромните маси на гигантски дървета в девствената гора, тайнствените гласове в мрака, един самотен огън с натрупани пушки до него, мрежи за комари, преварена вода за пиене и над всичко - убеждението, изразено от един африканец, който знаеше какво казва:

"Това не е човешка страна -това е Божия страна." Тук човекът не е цар; само природа - животни, растения и микроби. Предвид настроението, което създава това място, човек разбира защо намираме проникновен смисъл в неща, които всякъде другаде биха предизвикали усмивка. Това е светът на неовладените, капризни сили, с които примитивният човек трябва да се справя ден след ден. Изключителното събитие не е шега за него. Той си прави заключения. "Това не е добро място" - "Денят не е благоприятен" - и кой знае какви опасности избягва, като следва тези предупреждения?

"Магия е науката на джунглата." Бърза модификация на действието, изоставяне на планове, промяна на психична нагласа. Това са много експедитивни реакции предвид факта, че случайните събития имат тенденция да се явяват едно след друго и че примитивният човек е пълен невежа по отношение на психичната причинност.

Карл Густав Юнг