Китайската традиционна медицина е общото название на медицината на всички националности в Китай и обхваща главно медицината на националностите Хан, Тибетска, Монголска, Уйгурска и др. Сред тях, поради факта, че представителите на националността Хан са мнозинство в страната и че започват от много рано да използват писменост и имат дълга история, влиянието на медицината на Хан в Китай и света е най-голямо. През 19 в., след като западната медицина навлиза и се разпространява в Китай, медицината на Хан започва да се нарича и “китайска медицина”, за да се различава от “западната медицина”.

Китайската народна медицина обхваща не само медицината на националност Хан, но и на други китайски националности. Всяко едно малцинство, в процеса на развитие, е било подлагано на различни местни и културни влияния, в резултат на което е създало собствена народна медицина. Най-познатите са медицината на националностите Тибетска, Монголска, Уйгурска, Корейска, Джуан, Дай, И, както и лековете на националностите Мяо, Лагу, Еленки. Поради различията в историята и културата на тези националности съответно съществуват и различия в сегашното състояние на медицината им, някои имат не само богат набор от методи за диагностициране и лечение, но и притежават собствена теоретична система; други само са запазили малко на брой наръчници по медицина и лекарства, които са разпръснати и днес наново се събират; трети, поради факта, че нямат писмени записки, практикуват само някои прости рецепти и методи за лечение, които очакват да бъдат развити и подредени.

Някои малцинства са заели опит от медицината на Хан и на други държави, с което са обогатили собствената си медицина. Например, тибетската медицина е повлияна и от медицината на Хан, и на древна Индия; монголската – от медицината на Хан, на Тибет и на Русия. В традиционната китайска медицина, медицината на Хан е с най-дълга история и с най-богат практически опит и теоретични познания. Китайската медицина се заражда по течението на Хуанхъ (Жълтата река) и още от много рано вече притежава система от понятия и практики. По време на дългия си процес на развитие, в различните исторически периоди се добавят нововъведения, появяват се множество известни лекари и се създават много основни течения и важни трактати.

В изобилните писмени свидетелства от династия Шан от преди 3000 години, фиксирани върху костите на животни и черупки на костенурки (т.нар. “дзягууън”), вече има записки върху лечението, хигиената и описанието на десетки болести. През династия Джоу вече се използват методи за лечение като оглеждане, помирисване, пипане, допир, както и се прилагат лекарства, акупунктура и мокса, операция. По време на Цин и Хан вече се създава известния наръчник със систематизирани теоретични знания “Трактат на Хуанди (Жълтия император)”. Това е най-ранното, известно към момента, класическо произведение по теория на китайската медицина.

Произведението на Джан Джундзин “Теория на рани, измръзвания и разни болести” специално разглежда симптомите и диагностицирането на различни болести, принципи на лечение и се превръща в основа на развитие на клиничната медицина. Хирургията през династия Хан е вече на сравнително високо ниво. Според “Записките на Трицарствието”, известният лекар Хуа Туо вече започва да използва цялостна упойка, наречена “мафейсан”, за да провежда различни операции. От династии Уей и Дзин, и Северна и Южна (220-589 г.) до Суей, Тан и Петте династии (581-960 г.), диагностицирането по пулса се развива забележително. Известният лекар от династия Дзин Уан Шу в неговото произведение “За пулса” описва 24 вида пулс. Тази книга има огромно влияние не само върху развитието на китайската медицина, но се разпространява и в чужбина.

През този период се извършва и профилирането на отделните направления в медицината. В сферата на акупунктурата и моксата се появява “Теория на акупунктурата и моксата”; “Бао пу дзъ” и “Джоу хоу фан” са представителни произведения на алхимията; за фармацевтиката – “Сюе гун пао дзиу лун”; за хирургията – “Лиу дзюен дзъ гуей и фан”; за причините на болестите – “ Причините и източниците на много болести”; за детските болести – “За черепа и фонтанелата”; “Преработено издание за билките” е първата в света енциклопедия за лекарствата; във офтамотологията – “Ин хай дзин уей” и др. Освен това, през династия Тан излизат и книгите с рецепти на Сун Сy Мяо “Рецепти Хиляда дзина” и на Уан Дао “Уай тай ми яо”.

През династия Сун (960-1279 г.) по отношение на обучението по медицина, се извършва голяма реформа в преподаването на акупунктура и мокса. Излиза известният трактат на Уан Уейи “Илюстрован учебник към бронзовия човек за акупунктурните точки и използването на мокса”, а след това той създава макет от бронз на човешкото тяло с отбелязани върху него всички точки и канали, който започва да се използва при обучението на студентите. Това изобретение има много важно значение за следващите поколения. През династия Мин (1368-1644) група учени предлагат да се разделят раните и измръзванията от болестите, свързани с горещина. През династия Цин учението за болестите, свързани с горещина, вече стъпва в период на съзряване и се издава трактата “За топлината и горещината”. От Мин нататък, западната медицина навлиза в Китай и някои учени предлагат да се извърши синтез между китайската и западната медицина, което е предвестник на много днешни практики.