Излишната вода е опасна и за вкоренените растения, затова една четвърт от съда се запълва с късчета от керемида. Водата е най – опасна през зимата. Тогава растенията се поливат много рядко, като се внимава да не се мокри стъблото им, защото задъжаната по него вода причинява загниване. Всички видове кактуси изискват много светлина в помещението и добро проветряване. Според условията, при които растат в родината си, кактусите образеват две групи: 1. растящи из влажните тропически гори – по кората или по клоните на дърветата. 2. растящи из песъчливине места с оскъдни валежи. Кактусите от първата група имат плоско и сравнително тънко стъбло. Те се нуждаят от редовна но умерена влага и по – лека почва в сравнение с другите кактуси.

Най – добре виреят в смес от четири части листовка, една част градинска пръст, една част пясък и една част едро счукани дървени въглища. Към тази група спадат два вида разпространени у нас кактуси – коледничето и лимбите. Лимбите имат разклонено стъбло, но по – едро. Отделните разклонения са или плоски или триръбести и вълнообразно врязана периферия, от където произлиза местното наименование на растението – лимби. Цъвти през лятото и дава едри красиви цветове, които според сорта са бели, розови, червени, виолетови и др.

Кактусите от втората група имат дебело стъбло, което при повечето от видовете е с бодли или влакна с различни размери. Подходящата почвена смес за тези кактуси е сместта, съставена от равни части градинска пръст, листовка и едрозърнест пясък. Тя се сменя през 3 – 4 години. Растенията запазват формата си при много светлина и малко влага. През лятото те нарастват добре на открити тераси, понасят и най – силното слънчево огряване, стига да свикнат постепенно с него. През зимата почти не се поливат.